Ралица излезе от сградата на нотариалната кантора и пое дълбоко въздух. Есенният въздух беше свеж, ухаеше на паднали листа и дъжд. Под краката ѝ шумолеше мокра шума, небето беше покрито със сиви облаци. Ралица вървеше към колата си, стискайки в ръце папка с документи. Вътре бяха свидетелствата за наследство — три апартамента в различни квартали на града и вила в Котел.
Анна почина преди половин година. Ралица все още не можеше да се примири със загубата. Анна беше единственият близък човек, който винаги я подкрепяше, разбираше и никога не я осъждаше. Когато Ралица беше малка, Анна я взимаше през лятото на вилата. Там беше тихо, спокойно, ухаеше на ябълки и прясно окосена трева. Анна учеше внучката си да готви, разказваше истории от живота си, показваше ѝ как се грижи за градината.
Родителите на Ралица загинаха при автомобилна катастрофа, когато тя беше едва на осем години. Оттогава Анна стана за нея и майка, и баща, и най-добра приятелка. Анна отгледа внучката си, даде ѝ образование, подкрепи я когато Ралица се омъжи. А сега ѝ остави цялото си имущество.
Ралица седна в колата си, сложи папката на седалката до себе си и запали двигателя. През целия път до вкъщи мислеше как ще се промени животът ѝ отсега нататък. Три апартамента и вила — това означава избор къде да живееш. Може би ще се преместят с мъжа ѝ извън града? Вилата е просторна, с голям двор. Там може да направят градина като тази на баба ѝ. Или ще задържат един апартамент за себе си, а останалите ще отдават под наем? Допълнителният доход никога не е излишен.
Ралица паркира пред входа, взе папката и се качи до петия етаж. Ключът превъртя в ключалката и вратата се отвори. От хола долитаха гласове — съпругът ѝ Александър и майка му Венета бяха там. Ралица събу обувките си, окачи якето на закачалката и влезе в хола.
Александър седеше на дивана с чаша кафе в ръка. Венета бе седнала удобно във фотьойла; пред нея върху масичката лежаха списания за интериорен дизайн. Свекървата прелистваше страниците и показваше нещо на сина си.
— Виж само тази плочка за банята — идеално ще пасне! — каза Венета.— Светла е, няма да личат петната много… И цената е добра.
— Мамо, още не сме решили кога ще започнем ремонта — Александър сви рамене.
— Именно затова трябва всичко да обмислим предварително! Ремонтът е сериозна работа — без подготовка няма как!
Ралица спря във врата; Александър я погледна нагоре и се усмихна:
— Здравей! Как мина?
— Всичко е готово — каза тя тихо като пристъпи напред и остави папката върху масата.— Току-що взех свидетелствата.
Венета остави списанието и се обърна към снаха си:
— Значи вече всичко е официално?
— Да… Всичко е оформено.
Александър сложи чашата обратно върху масата и плесна с ръце:
— Най-после! Вече мислех че тази бюрокрация никога няма да свърши!
Венета кимна:
— Най-после късмет! Поне веднъж нещо хубаво!
Ралица се усмихна леко и седна до мъжа си; извади документите от папката и ги нареди върху масата:
— Ето вижте: три апартамента — един едностаен в центъра; вторият двустаен – по периферията; третият тристаен – в жилищен квартал… И вилата край Котел: сто двадесет квадрата жилищно пространство плюс дванадесет декара двор.
Александър се наведе напред да разгледа документите; Венета също приближи по-близо – хвана едно от свидетелствата:
— Тристайният апартамент – кой район?
— На север… Близо до метростанцията.
— Добро място — потвърди свекървата.— Там цените са високи! Може да го продадете добре…
Ралица сбърчи чело:
— Венета… още не съм мислила за продажба…
— Грешиш! — свекървата остави документа обратно.— Пари трябват на всички ни днес! Нали самa каза че искате ремонт? Откъде средства?
Александър кимна:
— Мама има право… Хайде да погледнем реално: имаме кредит; ремонт трябва; колата остаря – време й е вече… А такава възможност рядко идва!
Ралица се отпусна назад по дивана; вътре й стана тежко – разговорът тръгваше съвсем различно от очакваното…
— Александре… това наследство ми остана от баба ми… Поне малко време ми трябва да помисля…
— Какво има толкова за мислене? — Венета скръсти ръце.— Не можеш сама във всички апартаменти да живееш! Защо ти празни имоти? Продай един – парите са семейни пари! Или вече Игор (Александър) не ти е семейство?
Ралица стискаше юмруци под масата – свекървата винаги умееше така ловко да обръща думите й срещу самата нея…
— Венета… аз смятам Александър за семейство! Но това са моите наследствени имоти… Имам нужда от време сама да реша какво ще правя!
— Време ли? — свекървата изсумтя.— Докато мислиш пазарът ще падне! Сега цените са добри – продавай докато можеш!
Александър сложи ръка върху рамото й:
— Помисли де… Мама казва вярното: хайде поне единия апартамент (онзи малкия) го продай – парите веднага покриват кредита ни; остава ни още за ремонт; а може малко помощ към мама…
Рязко тя го изгледа:
— Помощ към мама?! При какъв случай?
Той повдигна учудено вежди:
— Как при какъв? Цял живот ни помага досега: даде ни пари за сватбата ти; първата ни квартира плати първоначална сума… Сега наш ред e…
Ралица скочи права – лицето й пламтеше:
— Александре… Това са моите наследствени имоти… От баба ми… която ме отгледа след смъртта на родителите ми… Не смятам веднага всичко да продавам само защото някой друг има нужда…
Венета също стана права:
– „Някой друг“ ли?! Наричаш ли помощта към семейството раздаване наляво-надясно?!
– Наричам го така когато става дума за МОЕТО имущество без моето съгласие!
Александър опита да ги раздели:
– Спокойно де… Просто обсъждаме варианти…
– Какви варианти?! Вие вече сте решили вместо мен: продаваме апартамента; плащаме кредита; ремонтирамe жилището ви; помагаме финансово на Венета!… А някой пита ли ме мен?!
– Недей истерясвай… ние сме ти приятели!… Просто гледаме кое най-добро…
– Не ми трябва вашият „приятелски“ съвет!… ЩЕ решавам сама!
Тя грабна документите здраво притиснати до гърдите си… Излезe бавно от хола… Отиде право към спалнята… затвори внимателно след себе си врата… Седнала тежко върху леглото усещашe треперещите си ръце… Всичко вътре бушуваше…
Току-що получила наследството от любимaта бабa…, а мъжът й със свекървата вечe делят имотa сякаш e общ…
От хола долитаха приглушени гласове: Венета говореше тихо с Александър но думите им бяха недоловими… Ралица остави документитe върху нощното шкафче…, легнa по гръб…, заслушанa във външния дъжд който барабанише по прозореца…
След няколко минути врата леко скръптя…, Александър пристъпип тихo…, седнa край леглото…
– Защо така избухнa?…
