— Махай се от дома ми! — Христина замахна любимата ми ваза от стола. Парчетата се разхвърчаха из кухнята с отвратителен звън. — Казах ти, вън!
Застинах с чашата кафе в ръце. Горещата течност се разля по пръстите ми, но дори не усетих болка.
— Христина, вие добре ли сте? — Гласът ми предателски трепна. — Това е моят апартамент.
— Твоят?! — Свекърва ми избухна в смях. Злобен, с присвиване на носа. — Ако не беше Александър, още щеше да живееш в общежитие с хлебарките! Той изкара парите! Той, а не ти, беднячка такава!
Бавно оставих чашата на масата. Вътре всичко кипеше.
— Александър? Изкарал парите? — Усмихнах се криво. — Христина, вашият син за три години брак не е дал и стотинка за ипотеката. Апартамента ми го подариха родителите преди сватбата. Искате ли да ви покажа документите?
Тя почервеня още повече. По шията ѝ избиха петна.
— Лъжеш! Александър каза, че той е купил! Че той е собственикът! А ти си просто натрапница! Събирай си багажа, докато не съм извикала полиция!
Ето го и края. Оказва се, че мъжът ми е приказливец от класа. А аз съм главната героиня в неговия абсурден театър.
Александър трябваше да се върне от работа след час. Реших да не правя сцени сега. Нека Христина си живее още малко в илюзиите си.
Безмълвно излязох от кухнята, заключих се в спалнята и набрах мъжа си.
— Здрасти, любов моя. Майка ти току-що счупи вазата и ме гони от вкъщи. Казва, че това бил твоят апартамент. Няма ли да обясниш?
В слушалката настъпи тишина. Тежка и лепкава.
— Илиана… разбираш… — започна да увърта той. — Не исках мама да се тревожи много… Казах ѝ, че сме купили заедно… Че аз съм основният издържащ вкъщи… Така ѝ е по-спокойно…
— По-спокойно?! Тя ме гони на улицата! В този момент! Александър, наред ли си? Лъгал си майка си три години?
— Недей така… Просто малко украсих истината… Ще дойда скоро – ще оправим всичко. Издържи още един час.
Още един час? Аз трябва да търпя тази луда жена в собствения си дом само защото синчето ѝ е страхливец и лъжец?
Излязох от спалнята. Христина вече командваше във всекидневната – сваляше моите пердета.
— Какво правите? — Онемях като я видях как мачка скъпия тюл.
— Прахосборници са това! — изкрещя тя.— Имам алергия! Утре ще сложим нови – нормални пердета! И този диван трябва да го изхвърлим – твърд е! Александър ще купи нов!
— Оставете пердетата на място.— Приближих се към нея.
— Не ми казвай какво да правя! Аз съм майката на собственика! А ти никоя!
Замахна към мен с парцала си. Хванах ръката ѝ във въздуха.
— Христина, слушайте внимателно.— Говорех тихо, но ясно.— Апартаментът е мой – подарък от баща ми по дарение преди брака ни с Александър; той тук само има временен адресна регистрация; ако веднага не спрете този цирк ще повикам полиция и ще ви изведат под ръчичка навън!
Тя дръпна рязко ръката си.
— Лъжеш! Синът ми никога няма да излъже майка си! Той е бизнесмен! Има фирма!…
