Когато синът ми доведе вкъщи непознато момиче и каза: „Мамо, тя няма да е гостенка. Ще живее с нас“, първоначално реших, че е някаква детска игра. На прага стоеше моят 12-годишен син Иван, а зад гърба му — слабо, почти прозрачно момиче с огромна раница и потиснат поглед.
– Как така „ще живее с нас“? – уморено попитах, бършейки ръцете си с кърпа. След смяната в болницата мечтаех само за тишина.
– Казва се Диана, – заговори бързо Иван. – Тя… няма никого в момента. Може ли да остане за малко? Моля те, мамо.
Погледнах Диана внимателно. Якето ѝ беше очевидно голямо, ръкавите покриваха дланите ѝ. Кецовете ѝ бяха износени до дупка отпред, а по бузата ѝ се виждаше фин жълтеникав синина.
Диана стоеше със сведени очи към пода и стискаше презрамката на раницата си силно.
– Къде са родителите ти? – попитах меко.
– Татко беше на работа, – прошепна Диана. – Той е шофьор на тежкотоварен камион. Трябваше да се върне преди две седмици… но не се върна. Майка… я откараха в болница. Казаха: „в отделението, където вратите се заключват“. А аз чаках лелята да дойде. Но не дойде. Затова си тръгнах.
В сърцето ми премина студена тръпка. Формулировките ми бяха твърде познати — работех като медицинска сестра в психиатрично отделение и знаех какво означава „вратите се заключват“ — продължително лечение.
– Тя преспа на стълбището в нашия блок, – не издържа Иван. – Мамо, сутринта когато тръгвах за училище, тя още спеше там свита под пощенските кутии. Дадох ѝ сандвич. Вечерта пак беше там. Не можех просто да я оставя.
Затворих очи за миг. Нямах нито съпруг, нито родители — само Иван и безкрайните смени на работа. Парите стигаха едва за двама ни и жилището ни беше малък двустаен апартамент.
– Не исках да преча, – прибързано каза Диана и направи крачка назад. – Мога да си тръгна веднага… Просто ме беше страх от тъмното на стълбището… Не крада, честно! Мога да мия съдове…
Тази фраза — „мога да мия съдове“ — някак ме разчувства най-много от всичко казано досега; сякаш това бе единственото нещо, което имаше и можеше да предложи срещу това да не я изгоня от дома ни.
