— Може би да повикаме и чистачката? Може тя да ни постави диагноза? — ехидният глас на главния лекар отекна в конферентната зала.
По редовете на лекарите премина сдържан смях. В голямата зала се провеждаше спешно съвещание за тежко болен пациент — известен олигарх, който внезапно изпадна в кома. Най-добрите умове на болницата си блъскаха главите какво му е, но засега без резултат. Главният лекар, висок побелял мъж на име Александър, раздразнено крачеше пред катедрата. Наложи се да свика консилиум, защото влиятелният пациент беше на смъртно легло, а причината не можеха да открият.
Напрежението растеше и ето сега Александър не издържа и пусна язвителна шега, намеквайки за безпомощността на колегите си. На вратата се поколеба женска фигура в светлосиня престилка. Мария, чистачката, тъкмо бършеше пода във фоайето, когато я извикаха по уредбата да се яви в конферентната зала.
Тя се уплаши: дали някъде не е недоизчистила и някой от началството не е решил да направи забележка за мръсотията? Благой, възрастният терапевт, смутено покашля.
— Александър, защо са тези крайности?
Но главният лекар вече кимна към младата медицинска сестра до вратата.
— Повикайте тази жена тук щом вече е дошла. Да чуем и нейното мнение — гласът му беше леденосаркастичен.
Мария силно се притесни. Плахо прекрачи прага, усещайки върху себе си десетки любопитни и присмехулни погледи. Сърцето ѝ биеше като лудо. „Господи, къде попаднах?“ Притискаше метлата към гърдите си като щит. Никога досега не я бяха канили на докторски събрания — и с каква цел изобщо?
— Заповядайте, гражданко, не се притеснявайте — усмихна се някой от първия ред. — Сега ще спасявате медицинската наука.
Сдържан смях премина през залата — тихо, но достатъчно силно всички да го чуят. Въздухът стана тежък и дори движението изглеждаше неудобно. Мария инстинктивно наведе очи надолу; бузите ѝ пламнаха като след шамар. Беше ѝ обидно до болка: нали не сама дойде — повикаха я и я помолиха, а сега гледат сякаш действително няма място тук.
Какво можеше да каже сега? Нито думи имаше, нито сили — просто една чистачка сред лекари… Каква друга беше тя за тези хора? Никоя… само че животът ѝ беше другаде.
С периферното си зрение видя как до катедрата върху екран са изведени показателите на пациента: пулсът му, кръвното налягане, резултатите от изследванията. Лекарите спореха оживено над цифрите, но същината им убягваше. Пациентът бе никой друг освен Красимир — магнат и милиардер; попаднал в болница след припадък във вилата си; оттогава лежеше в реанимация без съзнание и състоянието му се влошаваше все повече. Правени са тестове и ЯМР – нищо категорично; нито инфаркт или инсулт са открили; инфекции също няма изглежда… Но човекът чезнеше пред очите им.
Мария бе дочула тези разговори още сутринта докато чистеше коридора – сестрите шепнеха помежду си: ако олигархът умре – ще хвърчат глави! Главният лекар не мигнал цяла нощ – консултирал се със столицата… И така решили да съберат всички доктори заедно – дано намерят истината… А сега въвлякоха дори нея – чистачката…
Александър с престорено уважение махна с ръка:
— Е какво ще кажете Мария? Така ви казват май? Имате ли предположение защо нашият пациент умира? Споделете народната мъдрост…
Последните думи произнесе с отровна усмивчица; през залата пак премина смях.
— Пълни глупости… — едва доловимо прошепна някой.
Всички тези думи бодяха като игли – невидими ала болезнени… Атмосферата натежа още повече; жената стоеше сякаш обградена от невидими погледи пълни със осъждане и насмешка… Мария преглътна трудно – поиска ѝ се земята да я погълне… Защо така постъпват с мен? Аз нищо лошо не направих… Засрамена до болка тя усети буца в гърлото си…
Но след миг вътре у нея трепна инатливо чувство: щом ме изложиха тук поне дума ще кажа! Плахо повдигна глава…
