Тълпата роднини нахлу в коридора, шумно разговаряйки помежду си. Децата веднага се насочиха към хладилника.
— Може ли нещо да хапнем? — попита тийнейджърката, вече отваряйки вратата на хладилника.
— Не, не може, — рязко отвърна Анна. — Седнете и кажете какво искате.
Свекървата я изгледа презрително:
— Ти изгони сина ми от собствения му дом! Дошли сме да възстановим справедливостта.
Анна скръсти ръце на гърдите си:
— Първо, това е моят апартамент. Второ, вашият син сам реши да си тръгне при любовницата си, която издържаше с нашите общи пари.
— Лъжеш! — извика лелята. — Александър никога не би направил такова нещо!
— Ето потвържденията за преводите, — Анна извади разпечатки от банката. — 70 хиляди за месец. Искате ли да видите и кореспонденцията им със снимките?
Настъпи неловко мълчание. Свекърът пръв се окопити:
— Е… дори и да е вярно, трябва да разбереш — на един мъж понякога му трябва… разнообразие. Но семейството е свято!
Анна се засмя:
— Колко трогателна загриженост за семейството. А защо не дойдохте тогава, когато синът ви броеше всяка стотинка, която харчех за храна? Или когато брат му разби апартамента ми?
Светлана изсумтя:
— Все пак не си права! Ние сме семейство и ще решаваме всичко по семейному. Днес оставаме тук при теб, за да обсъдим как ще върнеш Александър.
Анна бавно се изправи и приближи до вратата:
— Имате две минути да се съберете и да си тръгнете.
— Какво, гониш ни? — възмути се лелята. — Нали сме ти гости!
— В моя дом гостите се държат прилично, — отвърна Анна. — А вие – не го правите. Така че или си тръгвате сами, или викам полиция.
— Коя мислиш че си ти! — извика Светлана. — Ще те влачим по съдилищата! Апартаментът е семеен!
— Не е така, — спокойно каза Анна. — Беше мой още преди брака ни. Ето документите, — тя извади папка. — Искате ли да проверите?
Свекърът опита да вземе папката, но Анна я дръпна назад:
— Времето ви изтече. Махайте се.
Когато най-накрая останаха зад вратата ѝ, Светлана просъска:
— Ще съжаляваш! Ще те съсипем в социалните мрежи!
Анна само се усмихна:
— Опитайте само! Само не забравяйте да приложите скрийншотовете с преводите на сина ви към любовницата му – сигурно ще бъде интересно на последователите ви.
Вратата хлопна след тях. Анна се облегна на нея и затвори очи. В главата ѝ вече зрееще план – още утре щеше да подаде заявление за ограничителна заповед спрямо дома ѝ. А засега… засега просто трябваше някак да преживее този ден.
Тя пристъпи до прозореца и видя как „роднините“ бурно обсъждат нещо на паркинга долу. Александър ожесточено доказваше нещо на майка си с размахани ръце; Светлана крещеше обратно; а лелята вече беше извадила телефона и яростно пишеше – вероятно започвайки обещаното „тормозене“ онлайн.
Анна въздъхна и дръпна завесите плътно – нека пишат каквото искат; истината беше на нейна страна – а това беше най-важното.
Седмица след визитата на роднините Анна стоеше пред огледалото и пробваше строг костюм за делото в съда. Часовникът тиктакаше в кухнята – оставаха два часа до заседанието й по развода. Изведнъж звънът на входната врата прониза тишината.
През шпионката тя видя Александър – изглеждаше уморен с тъмни кръгове под очите си; отвори внимателно без да маха веригата от вратата.
— Какво искаш?
— Хайде да поговорим… Без съдилища… Аз… готов съм всичко мирно да уредим…
Анна поклати глава:
— Закъсня твърде много лъжешe, Александре…
— Но ти няма как просто ей така ме изхвърлиш навън! Имам права!
Анна спокойно измъкна документ от папката:
— Ето извлечение от Имотния регистър – апартаментът е моя собственост; а това е брачният ни договор – сам настояваше за него помниш ли? „За да нямам претенции към бизнеса ти.“ Жалко само че бизнес така и нямаше…
Александър пребледня:
— Ти… нямаш право…
— Имам право,— обърнато нова страница.— По член 35 от Жилищния кодекс–искаш ли го прочета?
Изведнъж лицето му се промени:
— Аннa… хайде по-добро… Всичко ще върна! Тези пари… аз…
– Кои пари точно имаш предвид? – присви очи Аннa.– Онези които пращашe на Петя или онези дето дадe за новия ѝ бюст?
Той поклати глава отчаяно:
– Не разбираш… Тя ме изнудваше! Заплашваше че ще ти каже за връзката ни миналата година ако…
Аннa рязко отвори широко врата:
– МиналАТА ГОДИНА?!
Александър осъзнал че изпуснал думите.– Стига толкова! Няма повече така с мен ще постъпват!– опита се грубо нахлуе вътре
Аннa мигновено грабнала телефона
– Вече набрах 112.– Ще тръгнеш сам или с полиция?
Замръзнали напрегнато един срещу друг; внезапно асансьорната врата хлопнала – появила се съседката – баба Тодорка
– Аннa всичко наред ли е?– старицата погледнала остро Александра.– Пак този човек те безпокои?
Александър свил юмруци
– Това са семейни работи!
– Семейни?!– фръкнала баба.– Кога последно боклук хвана? Или сметки плати? Все Аннa теглеше а ти само пиeше и жени гонеше!
Александър онемял от директността й; aннa едва удържала усмивката
– Ще звънna адвокату!– измънкал той докато крачел назад към асансьора
– Звънкай!– подвикнала след него Aннa.– Само попитай колко струва консултация по разделяне имущество дето го нямаш!
Щом асансьорната врата хлопнала баба Тодорка кимнала одобрително
– Браво дете мое.– Мъж като автобус: ако този не става чакай другия
Aннa избухнала в смях – първият й искрен смях от месеци насам
Два часа по-късно съдията одобри развода по бърз ред; когато Aннa напускаше сградата телефонът й звъннал – непознат номер
– Ало?
– Петя e,– чуce млад женски глас– Аз…исках просто прошка поискам…Не знаех че той бил женен докато снимките ви видях у него…
Aннa завъртя очи
– Честито придобиване – вземи го целия опакован вече е
– Не сте разбрали!– гласът потрепери– Той ми дължи петдесет хиляди левове казал ми че след развода ще получи половината апартамент та щял върне… А сега научавам че жилището въобще негово не било!
Aннa бавно се усмихнала
– Добре дошла в моя свят Петя Препоръчвам ти заведи дело срещу него Имам чудесния номер на адвоката му ако желаеш…
Затворила телефона после вдъхнала дълбоко свободния въздух около себе си
Точно осем сутринта куриер позвънил у дома й Aнnа подписала документите – официалното решение за развода било вече факт Оставила листа до другия важен документ – заявлението за ограничителната заповед което щяла лично връчи на Александра при първи удобен случай
Телефонът внезапно завибрирал Нов sms от непознат номер:
