Минаха три дни след визитата на Светлана. Анна се прибираше от работа, мечтаейки за спокоен вечер с книга и чай. Но щом отвори вратата, я посрещна силен смях от хола и миризма на бира.
На дивана ѝ, разположил се като у дома си, седеше Борис — по-малкият брат на Александър. На масата пред него се мъдреха три празни бутилки, пакет чипс и пепелник, препълнен с фасове.
— О, Анна дойде! — Борис ѝ помаха лениво с ръка, без дори да помръдне. — Мислехме си вече, че ще нощуваш някъде другаде.
Анна застина на прага, стискайки чантата си.
— Александър — гласът ѝ звучеше неестествено спокоен. — Обясни ми.
Александър се появи от кухнята, избърсвайки ръцете си с кърпа.
— Борис ще остане за няколко дни, има проблеми с квартирата.
— За няколко дни? — Анна посочи куфара до вратата, очевидно приготвен поне за седмица.
— Е, може би малко повече — сви рамене Александър.
Борис посегна към нова бутилка.
— Айде стига де, Анна, защо се напрягаш? Нали си феминистка — трябва да си за равенството. Значи и аз мога да поживея тук.
Анна бавно пристъпи до масата, взе бутилката бира и я изля в мивката.
— Първо: аз съм феминистка, не прислужница. Второ: равенство има тогава, когато всички допринасят.
Борис изсумтя:
— Ето започва се…
— Плащаш ли наем? — продължи Анна. — Помагаш ли вкъщи? Или просто лежиш на моя диван и цапаш в моя апартамент?
Александър опита да се намеси:
— Анна… той все пак е роднина…
— Роднина ли? — Анна рязко се обърна към него.
— Тогава да плаща като роднина. По 500 лева на ден. Или да чисти, готви и мие след всички ни!
Борис извъртя очи:
— Айде бе…
Той посегна към лаптопа на Анна върху холовата масичка.
— Остави го! — предупреди тя.
— Само музика ще пусна…
С тромаво движение бутна чашата с чай. Тъмната течност потече право върху клавиатурата.
Настъпи гробно мълчание.
Анна пристъпи до лаптопа и го обърна надолу. От корпуса капеше вода.
— Край… — прошептя тя. — Край!
Борис неуверено се засмя:
— Случва се…
Анна бавно вдигна глава:
— Александър! Или той веднага събира багажа си и тръгва… Или двамата излизате!
Александър замигa объркано:
— Ама…
— Избирай!
Борис стана – най-сетне осъзнал сериозността на ситуацията:
— Хайде де, Анна… беше случайно…
Анна извади телефона си:
— Броя до три!
— Анна! — примоли се Александър.
— Едно!
Борис започва панически да събира вещите си.
— Две!
– Вече тръгвам! Вече тръгвам!
Когато вратата хлопна зад брат му, Александър рухна на дивана:
– Тотално полудя…
Анна безмълвно хвана повредения лаптоп и излезе в спалнята си.
След час остави вещите на Борис пред входната врата на площадката им.
А вечерта изпрати сметка на Александър за ремонта на лаптопа.
Измина седмица след инцидента с Борис. Анна забеляза промяното у Александър – често закъсняваше след работа; постоянно шепнеше по телефона и млъкваше веднага щом тя влезеше в стаята. В събота сутринта докато той беше под душа телефонът му остана върху кухненската маса – точно тогава светлинката примигнала заради ново известие от „Петя“.
Анна нямаше намерение да проверява телефона му… Но минута по-късно пристигнало второ съобщение: „Благодаря ти за превода миличък! Толкова ми липсваш…“ Ръцете ѝ сами посегнали към устройството.
Знае паролата – винаги са използвали една дата: денят им сватбата. Чатът се отвори – а там цяла кореспонденция от последните седмици: снимки по бельо от Петя; уговорки за срещи; най-важното – потвърдени банкови преводи: 15 000 лева… 20 000… още 25 000… Общо само за месец Александър беше превел почти 70 хиляди лева на тази „Петя“.
Вратата на банята се отвори – Александър заграден с хавлията замря насред прага при вида на жена си с неговия телефон.
– Какво правиш? – гласът му потрепери.
Анна бавно повдигнала глава; очите й пълни със сълзи но гласът спокоен:
– Интересно… това ли е онази дъщеря-настроителка дето майка ти спомена? Или просто първата срещната?
Александър пребледня:
– Аннa… не е това което мислиш…
– А какво е тогава? – показа му дисплея тя.– Инвестиция в бизнес или нов бюст за твоята „Петя“?
Той опита да грабне телефона но тя рязко дръпнала ръката:
– Не ме докосвай! Три години ми повтаряш че нямаме пари нито за почивка нито ремонт нито моите курсове! А всичко било въпрос само не за мен!
Александър започнал оправдания:
– Просто попаднала в трудност… няма къде да живее…
– Колко милo! – засмяла се горчиво Аннa.– Превеждаш пари любовницата докато живееш у мен?! Докато аз плащам твоите сметки?! Докато брат ти съсипва техниката ми?!
Тя скочи внезапно; столът паднал шумно.
– Събирай багажа си! Веднага!
– Сериозно ли говориш?! – нервният смях прозвучал отчаяно.– Заради някаква глупост?!
– Глупост е само ако забравиш известия когато криеш изневяра от жена си.– студено отвръща тя.– Имаш един час после звънкам полиция че пребивавате незаконно!
Внезапно лицето му придобило друг вид:
– Нямаш право! Това е моят дом!
– Не.– спокойно казала Аннa докато взимала телефона.– Това е моят дом и ще го докажа!
Тя набрала номера към банката включила високоговорителя; след пет минути всички преводи през последния месец били блокирани а достъпът до общия им акаунт прекратен.
– Как можа…–– гледал я ужасено той.— Как можа?!
–– Учѝ ce oт най-добрите–– отврънала спокойно.— Имаш точно един час да изчезнеш.И те съветвам побързай–– вече виждам как твоята Петя празнува завръщането ти…
Когато вратата хлопнала зад Александър Аннa рухнала разплакана върху пода.
Но само за минута.Потом стана измита лицето си и започнала списък.Списък какво трябва още да направи никога повече да не попада така.
Пункт първи: „Развод“. Втори: „Смяna нa ключовете“. Трети: „Юрист“.
Но най-важното вече бе сторила–– престанала бе да бъде жертва.
Минаха три дни след като Александър напуснал дома им.Аннa вече бе сменила ключалките изпратила документите по развода когато настойчив звън пак раздруса входната врата.В шпионката проблеснали наведнъж няколко лица–– свекървата свекарят някаква леля с две тийнейджърчета.
Аннa поела дълбоко въздух отключила но оставила веригата сложена.
–– Дошли сме да поговорим–– заявила Светлана опитвайки се надникне вътре.— Ще ни пуснеш ли или ще спорим тук по стълбите?
–– Имате пет минути–– студено отврънала Ана откопчавайки веригата.
