Анна тъкмо беше затворила вратата след себе си, събу обувките и се протегна, мечтаейки за горещ чай и тишина. Но вместо обичайното „Как мина денят?“, я посрещна Александър, който стоеше насред кухнята с лист хартия в ръка. Лицето му беше напрегнато, сякаш се готвеше за важен разговор.
— Ето, — остави той пред нея на масата разпечатана таблица. — Пресметнах.
Анна се намръщи, разглеждайки колоните с цифри.
— Какво е това?
— Разходите за месеца. Твоите лични харчове за храна.
Тя бавно прокара пръст по редовете. Елда, яйца, мляко, хляб, дори сол — всичко беше описано до стотинка. Долу се мъдреше крайната сума: 3 567 лева.
— Ти… сериозно ли?
— Абсолютно. Нали се разбрахме: общият бюджет — наполовина. Яде от моите продукти.
Анна се засмя нервно.
— Моите продукти? Александър, вече три години живееш в моя апартамент.
Той за миг се смути, но веднага намери отговор:
— Това няма значение. Ние сме семейство.
— Семейство? — гласът ѝ потрепери. — Тогава защо броиш всяка стотинка, която уж „дължа“?
— Защото така е справедливо!
Анна пое дълбоко въздух, опитвайки се да не избухне.
— Добре тогава… — тя бавно извади телефона си и отвори банковото приложение. — Хайде да сме честни докрай. Живееш в моя апартамент. Пазарният наем е 25 хиляди на месец. Минус половината сметки – оставаш ми длъжен 22 500 лева.
Александър пребледня.
— Шегуваш ли се?
— Не. Просто смятам. Както ти.
Тишината натежа в стаята като олово.
— Това е съвсем различно! — най-накрая избухна той.
— Защо? — Анна наклони глава настрани. — Нали държиш на справедливостта?
Той започна да нервничи и избягваше погледа ѝ.
— Апартаментът… това не е храна…
— Аха, ясно значи – справедливостта работи само в едната посока!
Александър рязко стана и дръпна стола назад.
— Просто не искаш да носиш отговорност за своите разходи!
Анна вече не се сдържаше:
— Чудесно! От утре – или плащаш за квартирата или си тръгваш! Избирай!
Той тресна вратата на спалнята след себе си. Анна остана сама в кухнята и гледаше този глупав чек пред себе си.
„Как изобщо стигнахме дотук?“
В главата ѝ изплуваха спомени – как преди три години Александър, тогава още просто гадже, с което излизаше, се нанесе при нея „временно“ – уж щял да отдаде своя апартамент под наем и трябвало малко да почака. После стана ясно, че няма какво да отдава – гарсониерата била на майка му. Постепенно той започна да приема дома ѝ като свой собствен, а самата нея – като безплатен обслужващ персонал.
Тя смачка листа и го хвърли в кошчето за боклук.
„Стига.“
Сутринта започна с настойчиво тропане по вратата. Анна още не беше напълно будна; протегна ръка към телефона – седем сутринта беше едва-едва минало. Кой можеше да идва толкова рано?
Наметнала халат и боса отиде до входната врата. В шпионката проблесна познатото недоволно лице: Светлана – майката на Александър.
Анна въздъхна дълбоко и отвори вратата:
– Здравейте, Светлана! Не звъните ли предварително вече?
Свекървата прекрачи прага без дума поздрав или обяснение; влачеше огромен куфар на колелца след себе си и след нея полетя остър мирис на евтин парфюм.
– Къде ми е синът? – отсече тя строго и огледа апартамента оценяващо отгоре до долу.
Александър чу гласа на майка си и веднага изскочи от спалнята само по боксерки:
– Мамо! Какво правиш тук?
– Ами какво бе синко – майката вече няма право да види детето си ли? – протегнала ръце го прегърна набързо; после рязко се обърна към Анна: – Макар че… чужд дом трудно става свой…
Анна скръсти ръце пред гърдите си:
– Светлана, ако сте дошли на гости поне предупредете един ден по-рано – това е най-елементарната учтивост!
– Ох извинете ме много! Да не би разрешение трябва специално от вас да поискам за да видя сина си?! – изсумтя свекървата саркастично.
Александър забеляза как устните на Анна леко потрепериха:
– Мамо… хайде без скандали… Ела в кухнята ще сложа чай…
Светлана без дори да свали палтото последва сина си със силно тракане на токчетата по пода; Анна остана във входното антре гледайки калните следи върху току-що измития под…
В кухнята всичко започнa веднага:
– Синко ти отслабнал ли си?! – запричитала Светлана стискайки бузите му: – Тая жена въобще храни ли те?!
– Мамо недей…
– А това пък какъв списък е?! – Светлана грабнала от масата смачкания лист със сметките от вчерашния ден…
Анна стояща до рамката усети студени тръпки по гърба:
– Я виж ти! Какво имаме тук? „Елда – 56 лева; яйца – 89…“ Това цирк ли е?!
Александър наведе поглед:
– Просто решихме бюджета малко по-внимателно…
– Бюджет?! – Светлана рязко погледнала към Анна: – ТИ ли го караш така да се унижава?! Да брои всяка стотинка?!
Вътрешността на Анна завря като тенджера под налягане:
– Вашият син сам започнал да брои колко уж „дължа“ за хранителни продукти! А когато му напомних че живее безплатно у мен това никак не му хареса!
Кухнята застина за миг…
Светлана бавно се изправила от стола:
– Значи… шантажираш ми детето?!
– Това НЕ Е шантаж – отвърнала ледено Анна – Нарича се справедливост!
– Ах справедливост!? – фалшиво прихнала свекървата – Знае ли въобще колко можеше моят Александър да печели ако не беше ти?! Имаше предложение от дъщерята на строителен предприемач! А ти… – огледала я презрително нагоре надолу – даже деца нямаш сили да родиш…
Аннa рязко поела въздух сякаш я ударили…
Александър скочил между тях:
– Мамо стига!!
– Какво „стига“?! – Светлана настъпвала към Аннa: – Живял три години с теб а къде са внучетата ми?! Кариерa имаш ли?! На теб обвинения отправяш а сама жена докажи първо че СИ!!
Аннa повече не издържа…
– Вън от апартамента ми!!
– Какво?!
– Чухте ме добре! Вън!!
Светлана застинала после бавно погледнала към сина си…
– Чу ли как говори тя с мен?!
Александър гледашe ту майка си ту жена си объркано…
– Аннa… може би прекаляваш…
– Прекалявам!? Твоята майка идва у дома обижда ме а аз трябва ДА СЕ УСМИХВАМ!?
Тя пристъпила към телефона…
– Давам ви пет минути или звъня в полицията!
Светлана пребледняла…
– Не… нямаш право!!
– Опитайте ме спрете ако можете!
Александър сграбчил майка си за ръката…
– Мамо хайде ще те изпратя…
Свекъврата дръпнала рязко но все пак тръгнала към входната врата… На прага още веднъж обърнала глава назад:
– Запомни Аннa… ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ ОЩЕ ЗА ТОВА!!
Вратата хлопнала тежко зад тях…
В апартамента настъпила тягостната тишина… Александър стоял със сведена глава…
– Извинявай… Не знаех че ще бъде така зле…
Аннa мълчаливо обърнала гръб заключвайки шумно спалнята зад себе си…
„Ясно откъде са тези негови навици“, помисли тя гледайки тавана…
Но най-трудното тепърва предстоеше…
