Елена излезе за закуска с копринен халат, видя снаха си пременена и стисна устни.
– Защо си се издокарала? Цял ден ще висиш до печката. Преоблечи се.
– Имам работа – Мария подаде плик. – Това е за вас. Подарък за годишнината.
Свекървата отвори плика, очите ѝ се разшириха.
– Спа? Мария, колко мило! Но днес не мога, трябва да наглеждам масата, все пак идват гости…
– Елена – Мария седна срещу нея и я погледна право в очите. – Искате Магдалена да ви види сияеща, нали? Представяте ли си как ще ви завиди. Всички ще питат къде така сте се преобразили. А за масата аз ще се погрижа, не се тревожете.
Пауза. Елена се замисли. Пръстите ѝ галеха плика. Суетата надделя.
– Е… може би наистина. Магдалена вечно се хвали с козметичката си. Димитър ще ме закара ли?
– Разбира се – каза Мария и повика съпруга си.
Димитър излезе сънен и недоволен. Изслуша ги, промърмори съгласие. След половин час тръгнаха. Апартаментът опустя.
Мария влезе в спалнята. Извади от гардероба черната рокля, купена вчера от магазин втора употреба, обувки на токчета. Обади се на познатата Албена, която работеше като гримьорка на свободна практика. До пет следобед всичко беше готово: прическа, грим, рокля. Мария погледна отражението си в огледалото. Не се позна – жива беше.
В кухнята така и не влезе.
Гостите започнаха да пристигат към шест и половина вечерта. Елица – едра жена с мощен глас – първа прекрачи прага на хола и застина.
Масата беше подредена безупречно: бяла покривка без нито една гънка; свещи; кристални чаши; прибори за осем души; всичко на мястото си.
Нямаше храна.
– Мария, а… къде са предястията? – обърна се Елица.
– Изненада – усмихна се Мария. – Чакаме виновниците на празника.
Дойдоха останалите: приятелки на Елена, колеги на Димитър – всички с цветя и подаръци, пременени празнично. Настаняваха се по местата си, споглеждаха се и гледаха към празната маса. Някой пошегува за модерните диети; всички прихнаха неловко да се смеят.
Мария разливаше минерална вода с усмивка и чакаше.
В седем пристигнаха Димитър с майка му. Елена изплува във входното антре сияеща: кожата ѝ светеше след пилинг процедурата, косата падаше на вълни по раменете ѝ, маникюрът беше безупречен. Тя свали палтото си и мина към хола.
Спря насред стаята.
Празната маса; осем гости със смутени лица; Мария в черно с чаша вода в ръка.
– Какво… какво е това?! – гласът на Елена премина във викане.– Мария! Къде е храната?! Аз ти дадох списък!
