— Мария, аз ще съставя менюто, а ти ще приготвиш всичко — Елена подаде списък на три листа. — Аз бих го направила сама, но ръцете ме болят, артритът съвсем ме измъчи.
Мария взе списъка. Студени предястия, основни ястия, салати, три вида десерти. За годишнината си с Димитър свекървата беше поканила осем души. Без да я попита.
— Елена, не е ли по-лесно да поръчаме? — Мария вдигна глава.
— Да поръчаме?! — свекървата разпери ръце, по които нямаше и следа от артрит. — Какво ще си помислят приятелките ми? Че не умеем да посрещаме гости? Не, Мария, покажи какво можеш.
Мария сгъна списъка на четири. После още веднъж. И още веднъж. Малкото квадратче хартия легна на масата.
— Добре. Ще покажа.
Преди седем месеца, веднага след гражданското бракосъчетание, Димитър каза, че засега ще живеят с майка му. Засега — се оказа завинаги. Елена, чийто съпруг беше починал преди седем години, живееше сама в тристаен апартамент и много страдаше. Не от самота — не. От необходимостта да готви и чисти — да.
На втория ден след сватбата свекървата получи мигрена.
— Мария, мила моя, главата ми се пръска от болка, дори не мога да стана от леглото. Приготви ти нещо сама, става ли?
Мария приготви вечерята. После изчисти. После изпра дрехите им. До вечерта Елена вече беше оздравяла и замина за салона да си направи прическа. Върна се свежа и с блестяща коса ухаеща на скъп шампоан.
Мигрените се появяваха всеки път преди готвене. Световъртежите — преди чистене. Артритът идваше когато трябваше да се мият чиниите и изчезваше щом свекървата разлистваше списания или ходеше по магазините.
Димитър не забелязваше нищо. Или просто не искаше да забележи.
— Какво толкова? Мама не може заради здравето си. Ти си млада — ще се справиш.
Мария се справяше някак си: ставаше в пет сутринта да приготви закуска за трима им души; после тръгваше към първолаците; връщаше се към шест вечерта и до единайсет чистеше, переше и готвеше за следващия ден. Димитър идваше вкъщи само за вечеря и после лягаше пред телевизора; понякога питаше защо тя „винаги е без настроение“.
Тя отслабна видимо; под очите ѝ легнаха сенки; ръцете ѝ станаха сухи и ноктите започнаха да се цепят; в огледалото Мария виждаше непозната жена – уморена, състарена и празна отвътре.
А преди три седмици Елена обяви годишнината им.
Сутринта на празника Мария стана в пет часа както обикновено – но този път не отиде в кухнята; облече дънки и светла блуза; гримира се внимателно; извади от гардероба кутия с плик – спа-сертификат за цял ден релакс… Беше похарчила последните си спестени пари за него – точно тези пари, които бе събирала за палто
