— Ставай, тя вече е на перона.
— Ставай, тя вече е на перона.
Габриела отвори очи. Васил стоеше над леглото с телефона в ръка, вече облечен. Навън беше тъмно.
— Колко е часът?
— Колко е часът?
— Шест. Обличай се по-бързо, ще ходиш да посрещнеш Полина.
— Шест. Обличай се по-бързо, ще ходиш да посрещнеш Полина.
— Василе, мога да отида следобед, това ми е първият почивен ден от…
— Василе, мога да отида следобед, това ми е първият почивен ден от…
— Казах — сега. Или искаш Полина да чака на студа?
— Казах — сега. Или искаш Полина да чака на студа?
Той излезе и тръшна вратата. Габриела седна, усещайки как студът от пода пълзи към петите ѝ. Три седмици. Полина идва за три седмици. До края на януари.
На перона свекървата се появи със строго палто и вирнато брадичка — като инспектор на проверка. Габриела пристъпи към нея.
— Здравейте, Полина.
— Здравейте, Полина.
Полина кимна без да я погледне в очите и подаде две огромни чанти.
— Дръж. Продукти. Тук сигурно магазините са празни както винаги.
— Дръж. Продукти. Тук сигурно магазините са празни както винаги.
Габриела хвана чантите едва запазвайки равновесие. Полина тръгна напред към изхода, оставяйки снаха си с багажа назад.
В четиристайния апартамент, който бащата на Габриела ѝ подари за сватбата.
Полина обиколи стаите и оглеждаше всяко кътче оценяващо.
— Завесите трябва да се сменят. Тези са избелели. И махни вазата от рафта — претоварва пространството.
— Завесите трябва да се сменят. Тези са избелели. И махни вазата от рафта — претоварва пространството.
Габриела мълчеше. Вазата беше подарък от баща ѝ преди година.
Към вечерта Полина завзе кухнята като команден пункт: извади буркани със сладко, зърнени храни и месо от чантите си.
— За Нова година ще готвим сериозно! Домашна пача (холодец), три вида пирожки: с месо, яйца и гъби; селедка под шуба; винегрет; оливие — нормално, с език! Не твоето опростено! Записвай!
— За Нова година ще готвим сериозно! Домашна пача (холодец), три вида пирожки: с месо, яйца и гъби; селедка под шуба; винегрет; оливие — нормално, с език! Не твоето опростено! Записвай!
Габриела хвана салфетка и започна да записва.
— Полина, може ли малко по-опростено? Аз съм сама…
— Полина, може ли малко по-опростено? Аз съм сама…
— Сама? — Свекървата се обърна така сякаш чу ругатня.— Снахата трябва да готви за семейството! Или учителската ти работа ти позволява да мързелуваш?
— Сама? — Свекървата се обърна така сякаш чу ругатня.— Снахата трябва да готви за семейството! Или учителската ти работа ти позволява да мързелуваш?
Габриела излезе в хола. Васил седеше на дивана заровен в телефона си. Тя приседна до него:
— Василе, поговори с майка си… Зачеркна цялото ни меню… физически няма как всичко това…
— Василе, поговори с майка си… Зачеркна цялото ни меню… физически няма как всичко това…
— Мама знае най-добре.— Дори не вдигна глава.— Недей прави сцени за глупости!
— Мама знае най-добре.— Дори не вдигна глава.— Недей прави сцени за глупости!
Тридесет и първи декември започна в тъмното: в пет сутринта Габриела бе събудена от трясък на тенджери в кухнята.
Там стоеше Полина до печката разпределяйки месото:
– А-а-а… събуди се! Почвай пачата – тя се вари дълго!
– А-а-а… събуди се! Почвай пачата – тя се вари дълго!
Габриела безмълвно върза престилката си и хвана ножа – ръцете ѝ трепереха от недоспиване.
Свекървата застана до нея контролирайки всяко движение:
– Как режеш така?! Едро е – нарежи пак!
– Как режеш така?! Едро е – нарежи пак!
До обяд Габриела вече не усещаше краката си.
Свекървата не млъкваше нито минута:
– На Гергана снаха ѝ оправя такъв празничен обяд за три часа!
А ти колко бавиш… Може би трябва курсове някакви?
– На Гергана снаха ѝ оправя такъв празничен обяд за три часа!
А ти колко бавиш… Може би трябва курсове някакви?
– Полина… старая се…
– Полина… старая се…
– Само старание не стига – трябва умение!
Васил разбира се не се оплаква,
но аз виждам – отслабнал е откато сте женени…
