— Всичко е под контрол. Аз ще се погрижа. Ще ми дадеш ключовете, ще я храня и ще я извеждам на разходка.
— Наистина ли?!
— Да.
Тя не се замисли дълго. Замина. А той остана, за да уреди всичко.
Първо реши най-лесния проблем. Иван закара кучето в елитен хотел за животни. Сутрешна разходка, балансирано хранене, видеонаблюдение.
Взимайки номера на Иванка от Десислава, той бързо изпрати съобщение:
„Кучето ви може да бъде взето по всяко време. 10 хиляди на ден. Денонощието вече тече.“
Иванка взе кучето още същата вечер. Тя, разбира се, беше ядосана на Десислава, но разбираше, че въпросът не е в нея. Впрочем, Десислава така или иначе беше на почивка без връзка.
След като въпросът с кучето беше уреден, Иван се захвана с нахалния съсед с колата. След разговор с мъжа и като му каза всичко относно дългосрочното паркиране на забранени места върху тревните площи, Иван извика кварталния полицай и паяк. Колата беше отведена и наложиха глоба. Още същата вечер на мястото на цветната леха се появи табела с камера: „Паркирането забранено. Глоба 15 хиляди лева“.
Мъжът с джипа опита да спори нещо, но Иван не беше слабичката „ученичка“, каквато беше Десислава. В него имаше 180 см ръст и почти 90 кила мускули. Така че съседът разбра, че трябва да паркира колата си по-далеч от прозореца на Десислава.
Най-дълго Иван мисли за детските вещи в антрето пред апартамента им. Все пак деца са това, семейство… Някак си не е човешко да воюваш с тях. Но когато майката на трите деца нападна Иван затова, че бил тръшнал твърде силно вратата към антрето и преместил вещите й по-близо до апартамента й, той осъзна, че няма защо да ги жали.
— Тръшнах силно вратата просто защото нямах време да я затворя — прескачах през вашите вещи! А за да стигна до вкъщи ми се наложи да преместя велосипеда ви — стоеше върху нашия килим!
— Вие изобщо кой сте?! Тук не живеете вие — няма какво да командвате!
— От инспекцията съм! Давам ви едно денонощие всичко тук да го махнете! Иначе аз ще го махна! — заплаши той.
— От коя инспекция?
— От пожарната! Тук са само нарушения! Ще има глоба и вещите ви ще бъдат изхвърлени!
След два дни антрето беше празно. Само стари шейни останаха — счупени и ръждясали. Някой бе сложил фикус върху тях и Иван реши, че този декор трябва да остане.
Когато Десислава се върна у дома си, тя не позна антрето пред апартамента си. Отпочинала и със здрав румянец по бузите тя много се зарадва да се прибере вкъщи. Иван я посрещна пред входа с букет цветя в ръце. Но Десислава се зарадва повече на други цветя:
— Цветната леха е цяла! А съседът паркира във входа отсреща?! — ахна тя.— Ти… сериозно? Как успя? А къде е кучето?
— Кучето е при стопанката си! А тук… Просто поговорих с всички хора наблизо — помогнах ти просто защото ти не трябва сама да решаваш всичко това.
Тя му се усмихна широко и го прегърна през врата.
— Благодаря ти, Иване!
И изведнъж стана ясно: добротата не означава просто търпение; тя значи някой до теб спокойно да каже: „Аз ще оправя всичко“.
Между другото промените засегнаха и работното място: На вратата на кабинета на Десислава се появи бележка:
„Всички въпроси — към Иван! Такса за помощ или консултация според ценоразпис.“
Колегите се посмяха малко, но престанаха да пишат имейли до Десислава или постоянно да я товарят със задачи.
Писмата и документите вече носеше лично Елена.
А конфликтните клиенти ги разпределиха между операторите от кол центъра вместо винаги при този,
който никога не отказваше нищо.
Десислава оцени подвига му — скоро след това Иван окончателно се премести при нея.
А година по-късно сключиха брак.
Десислава намери своя принц,
а той откри крехката девойка,
която винаги би искал да закриля и обича завинаги…
