Преди много години Мария намери четири осиротели вълчета в гората. Майка им беше блъсната от кола, а малките стояха треперещи до нея, напълно изтощени. Мария осъзнаваше, че намесата в природата крие рискове, но не можеше повече да гледа съдбата им безучастно. Взе вълчетата у дома, хранеше ги с козе мляко, спеше до леглото им през нощта, докато те виеха от страх, и им говореше нежно, сякаш са нейни деца.
Когато дойде време да ги върне обратно в гората, тя го направи без никакво колебание или привързаност. Вълчетата, които вече бяха пораснали и силни млади самци, останаха до нея, сякаш не искаха да я напуснат. Но инстинктът надделя и една сутрин те просто изчезнаха между дърветата.
