– А защо не ни се обади? – отново попита Елица. – И защо телефонът ти беше изключен? Стоян ти звънеше всеки ден.
„Невероятно! – помисли си Габриела. – Децата са се опитвали да се свържат с баща си през телефона на Стоян, а аз дори не знаех.“
– Ъъ…
Александър отново погледна към Габриела. Но този път погледът му беше умоляващ за помощ. Но Габриела мълчеше.
– Много работих, – най-накрая каза Александър.
– Тате, липсваше ни, – каза синът.
Габриела разбра, че повече не може да стои в тази стая.
– Отивам да направя чай. Кой иска? – опита се да прозвучи весело тя.
– Направи на всички, – каза Александър.
И Габриела почти на бегом излезе към кухнята.
После пиха чай, Александър излезе с децата на разходка, после децата останаха вкъщи, а Габриела и Александър излязоха навън и спряха пред входа.
– Габриела, трябва да кажем на децата, че се разделяме, – заяви Александър.
– А защо аз трябва да го правя? Ти си този, който си тръгна, – сви рамене Габриела.
– Добре. Аз ще им кажа. После… – Александър започна да нервничи.
– А защо изключи телефона си? – попита Габриела.
Александър се смути.
– Мислех си, че ще ми звъниш и ще плачеш и ще ме молиш да се върна…
– Дори не съм мислила за това. Щом си тръгнал — тръгнал си, – пак сви рамене Габриела.
– Значи не си против развода ни? – учудено попита Александър.
Габриела въздъхна:
– Нали ти каза, че имаш истинска любов. Защо тогава да се държа за теб? Може би и мен ме чака истинската любов. Никой не знае… Подай молба за развод!
– Защо аз? – учуди се Александър.
— Защото ти го искаш! — отсече Габриела. — Кога ще идваш при децата?
– Когато трябва?
Габриела се усмихна леко насмешливо:
– Мисля, че е най-добре в събота. Освен това три пъти седмично трябва да водиш Стоян на борба.
– Три пъти седмично на борба?! Габи, аз работя!
– И аз работя!
— А както беше преди? Ти го водеше сама…
— Водех го, да. Но сега всичко е различно!
Габриела хвърли насмешлив поглед към Александър:
— Какво бе, Алекс — искаш ли само съботен татко да бъдеш? Да обръщаш внимание на децата само няколко часа? Да ги разходиш малко и толкова ли? Между другото и Елица ходи по всякакви занимания! Хайде де — аз ще я водя нея, а ти Стоян!
— Добре де… Ще видим… — промълви недоволно Александър.
След това Габриела се прибра у дома.
— Мамо… тате напусна ли ни? — попита Стоян.
Габриела потрепери. Погледна Стоян и видя колко е сериозен. Значи от този разговор няма измъкване…
— Стояне… Засега още никъде не е отишъл… — безсмислено излъга Габриела. — А ако тръгне някога — то тръгва от мен, а не от вас! Той ви обича!
— Обича ли ни?! Защо тогава изключи телефона?! Защо?! Просто му пожелахме лека нощ!
— Стояне…, — започна тихо Габриела и внезапно осъзна колко няма какво повече да каже.— Ела тук при мен… Ела… Дай ми те прегърна…
Габриела прегърна сина си и притисна лицето му до главата му:
— Всичко ще бъде наред… миличък… всичко ще бъде наред… — повтаряше тя тихичко…
……………………
На Габриела ѝ звънна Даниела.
— Къде си? — чу развълнувания глас на приятелката си Габриела по телефона.
— Аз ли?… Чакам Елица… Сега ѝ е гимнастиката…
— Кога ще бъдеш вкъщи?
— След около два часа… Какво има?
Но Даниела така и не отговори на въпроса на Габриела; просто каза само че ще мине когато може. И тя действително пристигна скоро след това: донесе различни подаръчета за децата; после тя с Габриела останаха сами в кухнята; Даниела извади голям тежък плик от чантата си и го сложи пред Габриела върху масата:
— Ето! Полюбувай се! — заяви тя с някакъв победен тон…
— Какво е това?! — учудено попита Габриела.
