На първото заседание Христина не успя да отиде – в същия ден раждаше малката Изабела.
Петър отиде сам. Но на второто изслушване Христина успя да представи всички документи: завещанието, подписано в пълно съзнание, бележки за грижите, медицински заключения. Петър предостави цяла папка с касови бележки за строителни материали, нови мебели и техника, както и за лекарства, които по чудо беше запазил. В делото лежаха и онези телеграми от Евелина – сухи, безлични, като чужди птици.
– Отказва се удовлетворяване на исковите претенции… – прозвуча твърдият удар на чукчето и разярената Евелина с вик се нахвърли върху сестра си. Петър я издърпа навреме.
– Вие ми отнехте всичко! Вие… вие! Добре де, той е чужд! Но ти… ти си ми родна сестра! Как можа да ме оставиш без нищо? – задавяше се тя в истерията си.
– Така пожела мама – отвърна студено Христина, усещайки как краката ѝ омекват.
– Проклинам те! Чуваш ли? Проклинам те! Ще те съсипя, няма да имаш живот! Мразя те!
След съда Христина дълго не можеше да дойде на себе си. От нерви ѝ спря кърмата, малката Изабела усещаше майчината тревога и непрестанно плачеше. А после… започнаха да се случват неща, които накараха Христина да повярва в онова, в което никога не бе вярвала. Повярва в силата на злото слово.
Изабела беше на година, когато Христина започна да усеща странни изтощителни неразположения. Цялото ѝ тяло болеше сякаш след тежък труд; главата я цепеше от мигрени; при най-малкия повод я обземаха пристъпи на раздразнителност. Лекарите само свиваха рамене – изследванията бяха наред, прегледите показваха напълно здрав организъм. Но Христина се съмняваше: как може това да е нормално при такива болки?
Приятелките ѝ шепнешком препоръчваха да иде на църква – да се изповяда и причасти, да запали свещ за здраве. Христина послуша съвета им и действително почувства известно облекчение след службите. Но нощем главоболието продължаваше да я мъчи; ръцете и краката ѝ се извиваха така силно от болка, че ѝ идеше да крещи. Петър преживяваше тежко всичко това, но не можеше с нищо да помогне. Дори светилата на областната медицина постановиха: пациентката е соматично здрава.
Две години търпя така; после — отслабнала и пребледняла — започна да обикаля баячки. Напусна работа и заряза училището — нямаше сили за цял ден уроци. Бабите ѝ приготвяха билкови смеси, давеха ѝ заговорена вода, четяха молитви над нея — всичко беше напразно.
Веднъж бивша колежка — учителката по математика Ясмина — я дръпна насаме:
– Иди при една старица… В едно затънтено село е — петдесет километра далеч. Казват лекува такива работи дето лекарите само ахкат… Аз ще те закарам.
Петър остана с тригодишната им дъщеря; двете жени тръгнаха по разбитите селски пътища. Къщурката насред нищото ги посрещна с мирис на сушени билки и тишина. Старицата с очи сякаш виждащи през времето дълго гледа Христина; после въздъхна:
– Ех детенце… Черен воал те е обгърнал — черната злоба отвътре те точи…
– Но аз никому зло не желая… – прошепна Христина; ала веднага си спомни изкривеното от омраза лице на сестра си… Не че ѝ желаеше лошо — просто търсеше справедливост.
– Не говоря за теб… Някой ти е направил силна магия…
– Подозирам кой е… Може ли тя да бъде премахната?
– Магията е силна — няма лесно отказване… Имаш ли мъж?
– Имам… Но какво общо има той?
– Такива тъмни работи само близък човек може да премахне… Сега животът ти е в неговите ръце… Слушай внимателно: нищо не му казвай… Помоли го във двора ви да изкопае две ями… Едната ще бъде животът ти; другата смъртта… Ти самата не трябва да ги виждаш — само мислено ги назови… Измий се с вода към която добавиш тази отвара… – подаде ѝ малко глинено шишенце – Мий се над леген; после мъжът ти трябва тази вода в една от ямите да излее… Ямата където водата попадне ще реши съдбата ти: дали ще живееш или умреш зависи вече от него… Само че той нищо не трябва да знае иначе всичко ще бъде напразно… И знай: ако избере ямата-живот магията ще се върне към този който я е сторил… Решавай…
— Благодаря ви…
Христина прибра шишенцето и целият път до вкъщи премисляше тежко: ако мъжът ѝ я спаси със същите мъки ще страда сестра й… Жалко но такава била цената… Тя има дете заради което си струва човекът самият му живот… За всичко тук явно трябва някакси някой ден все пак плаща човек самият той… Не желаеше повече здравето й цена за чужда омраза…
— Петре моля те изкопай две ями до оградата най-отзад в двора ни — помоли вечерта тя мъжа си.
— Защо? — учуди се той.
— В едната ще правим компост… Колко отпадък пропада напразно! А хумусът е най-доброто торене…
— Добре де а другата защо?
— Нека има резервна… Толкова ли трудно?
Петър нищо не каза само тежко въздъхна и сутринта хвана лопатата.
— По средата между оградите ще копая — рече той.
Христина мислено реши: ляво значи живот; дясно значи смърт…
Когато ямите бяха готови той точно тогава влезе вкъщи когато жена му стоейки във ваничка се обливаше с лечебния извлек…
— Какво правиш? Имаме баня все пак!… Христинче плаша ме вече…
