— Каква същност… — мъжът махна с ръка. — Утре ще му обясня всичко, ще разбере.
Мария се усмихна:
— Разбира се, скъпи. Ти си най-опитният от всички!
А наум си помисли: „Утре ще бъде интересен ден.“
Тя вече беше подготвила за Виктор пълен анализ на всички грешки на Константин и план как да се оправи ситуацията. План, след който Константин щеше да разбере, че времената са се променили. И жена му също.
***
След месец работа под ръководството на „Виктор“ отделът се преобрази до неузнаваемост.
Три замразени проекта оживяха, два нови договора бяха подписани, а печалбата скочи с тридесет процента. Само че Константин почти нямаше заслуга за този успех.
Всяка вечер мъжът се прибираше все по-мрачен:
— Този Виктор съвсем е превъртял — оплакваше се той по време на вечеря. — Представяш ли си, кара ме да преправям отчетите! Казва, че изчисленията не са точни!
— Може би има свои изисквания — предпазливо отвръщаше Мария.
— Какви изисквания! Четири години работя така и всички бяха доволни!
Виолета цъкаше съчувствено с език:
— Константинче, не се тревожи. Покажи на този самозванец кой е главният специалист тук.
А Мария мислено се смееше.
Константин не просто не успяваше да отговори на новите изисквания. Той саботираше работата с надеждата Виктор да го остави намира. Не разбираше, че сам си копае гроба.
В петък ситуацията стигна точката на кипене.
Константин провали важна среща с клиенти — дойде неподготвен и с остарели данни. Договорът за пет милиона висеше на косъм.
— Това е краят — каза вечерта Виктор и повика Мария при себе си. — Повече не може да търпим. Той дискредитира отдела.
— Да го уволним?
— А ти? Ще разбере…
— Няма да разбере — усмихна се Мария. — Имам план.
В понеделник сутринта Константин получи уведомление за прекратяване на трудовия договор поради несъответствие със заеманата длъжност.
— Това е невъзможно! — крещеше той в кабинета на Виктор. — Ще подам жалба! Това е незаконно!
— Подайте жалба — спокойно отвърна мъжът. — Ето документите по вашите проекти за последния месец. Ето експертните заключения. Мисля, че инспекцията по труда ще реши случая.
Константин грабна документите, прегледа ги набързо и пребледня. Там беше цялата истина за работата му: всички грешки, всички измами, цялата му некомпетентност.
— Но аз… мога да се поправя…
— Късно е. Решението е взето.
Мария седеше в малкия си кабинет и слушаше как Константин тропа по коридора, кара се със охраната и настоява за справедливост. После всичко утихна. Беше си тръгнал.
Жената пристигна у дома по-рано от обикновено. Константин седеше в кухнята с мрачно лице, а Виолета го утешаваше.
— Нещо случило ли се е? — невинно попита Мария.
— Уволниха ме… — мрачно каза съпругът й.— Този Виктор… подложи ми крак! Фалшифицирал документи!
— Ох, колко ужасно! А какво ще правим сега?
— Ще търся нова работа! Добре поне картата със заплатата още работи – има с какво да преживяваме първото време…
— Ето тук грешиш — каза Мария и извади телефона си.— Картата ти е блокирана.
Константин я изгледа стреснато:
— Какво?
— Заплатната ти карта е блокирана по решение на работодателя ти. В договора пише за обезщетение при нанесени щети – докато не възстановиш загубите от своите грешки към фирмата, няма да видиш пари — говореше Мария спокойно и дори леко усмихнато.—
Константин скочи разтреперан и започна да проверява картите си – всички бяха блокирани.
— Мария! Какво става?!
— Случва се това, което ти забрави! Пет години ме превръщаше в домакиня – мислеше си, че съм станала слаба и зависима; блокира картите ми само за да лазя пред теб на колене!
— Ти… ти ме уволни ли?
— Аз! И знаеш ли кое е най-смешното? Вече месец работиш за моето семейство без дори да подозираш това! Баща ми купи вашата компания „Алфа-Строй“. А аз управлявам твоя отдел чрез подставено лице!
Константин рухна върху стола; Виолета гледаше снаха си със зяпнала уста:
– Това не може да бъде…
– Може! И това е само началото, Константин! Отсега нататък всеки лев ще трябва да поискаш от мен – ако огладнееш или поискаш нова риза – ще трябва да ме молиш разбра ли?
– Но Найден… синът ни…
– Синът остава при мен – имам работа, доходи и жилище – жената кимна към Виолета.— А ти можеш спокойно да живееш при мама ти с пенсията й и ако намериш работа някога… Препоръките от предишното място са ти доста лошички…
– Мария… – опита се Константин да стане но краката му отказаха.— Какво правиш? Нали сме семейство…
– Бяхме семейство докато реши да станеш тиранин! – каза Мария като хвана чантата си.— Найден взимам при родителите ми; а вие двамата мислете какво ще правите отсега нататък!
– Но апартаментът…
– Под наем е; договорът е на мое име така че аз решавам дали ще го удължа или не!
Мария тръгна към вратата но пред прага спря:
– Между другото утре имам среща с нови инвеститори – може би ще получа повишение така че недейте скуча много!
Жената излезе оставяйки съпруга и свекървата напълно объркани насред кухнята им.
На улицата Мария извади телефона и набра номера на баща си:
– Тате? Всичко готово – можеш вече спокойно да звъннеш на мама и й кажеш че дъщеря ти пак влиза в бизнеса… И май вече й стигна любовта!
Справедливостта възтържествува.
Но най-важното: Мария отново беше станала себе си.
