А Маргарита всъщност се надяваше, че докато синът им е на практика, ще успеят да оправят отношенията си. Не само с кюфтета, разбира се. Беше облечена с тънък, къс халат. От готвенето бузите ѝ бяха поруменели, горните копчета разкопчани – мислеше си, че Димитър, както преди, веднага ще го забележи и ще я грабне в прегръдките си. Така беше ставало и преди – все пак са имали дете заедно.
Но не стана така – той дори не ѝ обърна внимание…
А сега към тях щеше да се довлече и този Иван от селото и съвсем ще развали всичко. Ами ако пие, щом жена му го е напуснала? Защо изобщо трябва да живее при тях? Маргарита едва го помнеше – само на сватбата се бяха виждали!
— Какво, против родата ми ли си? Аз работя като вол, не като теб там в пенсионния фонд да прехвърляш хартийки и да си говориш със старците. А ти все недоволна, а Маргарита? Стара стана душата ти, съвсем закоравя! Ей така живееш с човек толкова години и накрая се оказва, че изобщо не го познаваш! — каза Димитър с горчивина и подозрително погледна жена си. — Остави ме поне малко да почина – все нещо ти трябва!
Маргарита излезе със странно чувство – сякаш я бяха оплюли. Ето ти ги оправени отношения… И най-важното – така и не разбра в какво е виновна.
Наистина – живееш с някого години наред и после изведнъж… Иван се оказа малко особен мъж. Едър, с голям нос, непохватен мълчун. Думата не можеш да му вземеш. Един плюс имаше – Иван се нанесе в стаята на сина им и поне Димитър започна пак да спи в спалнята. Макар че нищо друго не се промени – пак закъсняваше вечер и рано сутрин тръгваше за работа със същия раздразнен вид. Добре поне, че новият квартирант не пиеше – това вече беше добре дошло. Иван беше не само мълчалив, но и много притеснителен.
Маргарита му предлагаше чай с мекици или палачинки, а той я гледаше сякаш недочува. Но всичко приготвено от нея тя вече поднасяше на Иван. Видимо беше колко му липсва домашната храна. Маргарита събираше всички остатъци за него да вземе за работа; той ги приемаше благодарно и я гледаше признателно. Наистина икономичен човек — по-добре у нас отколкото в кофата за боклук, както казваше баба ѝ! А парите си ги пазеше!
Но след две седмици Иван получи аванс — и съвсем изненадващо купи скъпи продукти: червена риба, хайвер и любимата ѝ торта — как само уцели вкуса ѝ!
Димитър го чакаха дълго — чак късно вечерта звънна по телефона: станала авария в цеха и ще остане до сутринта на работа.
Маргарита естествено се натъжи; двамата с Иван хапнаха по няколко палачинки с риба и хайвер, изпиха чай с тортата; останалото тя прибра в хладилника — Димитър винаги е обичал палачинки с хайвер или червена риба! Щеше да дойде уморен вкъщи — а Маргарита щеше да го посрещне със специални палачинки!
Все някога трябваше всичко между тях да се оправи… или?
Сутринта Маргарита се събуди от някакъв шум; още сънена трудно разбираше какво става.
По принцип сутрин трудно става от леглото — будилника почти никога не чуваше; обикновено Димитър я будеше: дори когато отношенията им охладняха — усилва телевизора докрай и тя става.
