Влязох в апартамента след работа, събуx обувките си и веднага усетих — нещо не е наред.
Димитър стоеше насред всекидневната, с кръстосани ръце и напрегнато лице.
— Трябва да поговорим.
Замръзнах с чантата в ръка.
— Днес вечерях с Петър — каза той, без да изчаква отговор. — Те с жена му си водят отделни бюджети. Всеки плаща за себе си. Справедливо, честно, по зрял начин.
Бавно закачих палтото си.
— И какво искаш да кажеш с това?
— Нашият семеен бюджет е несправедлив — изстреля той. — Аз плащам кредита за апартамента, огромен всеки месец. А ти харчиш парите си за каквото поискаш. В цивилизования свят всеки отговаря за себе си. Храни се отделно, обличай се отделно, забавлявай се отделно. Омръзна ми да издържам всички.
Погледнах го внимателно. Очакваше сълзи. Скандал. Но бях прекалено уморена за истерии.
— Добре. От утре всеки за себе си.
Димитър примигна.
— Значи си съгласна?
— Абсолютно. Благодаря ти, че повдигна темата. Наистина е време да въведем ред.
Отидох в кухнята, извадих салатата от хладилника и седнах да ям. Димитър постоя объркан и се прибра в стаята си. Аз отворих лаптопа.
До два през нощта таблицата беше готова. Девет години брак, всички разписки запазени — аз съм подреден човек. Комунални плащания. Гориво за неговата кола — никога не е зареждал сам. Подаръци за родителите му. Лекарства за баща му. Продукти — любимите му стекове, скъпият кашкавал. Почивки, платени изцяло от мен. Крайната сума беше впечатляваща.
Сутринта, докато още спеше, открих отделна сметка и преведох там всичко от общата карта. Обадих се на домоуправителя и помолих да разделят сметките ни поотделно. Изключих премиум пакета му по телевизията
