Но аз си мисля – защо трябва човек да се утешава от това, че и други са преживели същото? Правилно ли е това? Защо някои хора се радват на чуждите нещастия? Как изобщо може да изпитваш радост от нечие страдание, дори и да не е твое? Не го разбирам…
Вчера в Дзен попаднах на статия за урагана през 1998 година в Пазарджик. Може би си спомняте тази ярост на природата? Аз – много добре го помня. Защото точно в този ден беше сватбата ми)) И всички онези черни облаци, страшния вятър и пороя видях с очите си.
Та хората в коментарите под тази статия пишеха различни неща. Някой си спомняше къде е бил и какво е правил в този ден. Хората споделяха впечатленията си и много подробно и интересно описваха как всичко се е случвало.
А някои пишеха, че така им се пада на столичаните! Пазарджик не ги жаля…
Какво общо имат пазарджик? Те да не са по-малко хора?
Някой спомена, че били повредени много коли, а му отговаряха, че така трябва. „Защо изобщо ги купуват – само замърсяват въздуха и всичко са запълнили.“ Рекламни табели паднали, покривът на сградата на Големия театър бил отнесен – „пазарджик са се разглезили“, все хубав живот имат, нека и те да опитат малко горчилка…
Какви хора пишат такива неща?
И без да искаш си спомняш баба с нейната фраза: „всички под Бога ходим…“
***********************************************************************************
Пожелавам ви хубав ден и страхотно настроение! Нека днес ви се случи нещо много хубаво! 🙏😘🌻
Картинки за настроение. Обожавам този анимационен филм!))
– Ябълки няма ли да поръчате?
– Така ли е, киселички?
– Чист мед!
