Тя гледаше към мъничкото създание и осъзнаваше, че животът му буквално виси на косъм. Нито апаратура, нито инструменти, нито условия. „Спокойно. И по-тежки случаи сме спасявали“, каза си наум възрастната жена и започна реанимацията. Ръцете ѝ действаха автоматично, по навик. Те помнеха. Не случайно казват: бивши лекари няма…
Това е откъс от разказа, който днес ви предлагам да прочетете.
По волята на съдбата в един миг животът на една мила жена се преобърна изцяло. А я спаси случайността. Макар че казват, че случайности не съществуват. Помните ли във филма „Най-очарователната и привлекателна“?
— Случайността е частен случай на закономерността.
— Браво, Мария Василева! Мисля, че ще се справиш с шахматите…
Баба ми обичаше да казва: „Всички сме подвластни на Бога“, и при това обикновено въздъхваше тежко. Често го изричаше след като научеше, че нещо се е случило с някого.
Като дете не разбирах напълно смисъла на тази поговорка, но усещах, че е свързана с някаква съдбовност, дори с неизбежност.
Всъщност поговорката не се отнася само за лошото, а и за доброто, което също може да се случи на всеки човек по всяко време. Казват още: „всичко е Божия воля“. Само че за хубавото хората обикновено не говорят много. Добро си е – и толкова. А лошото остава в мислите ни дълго време. Защото е лошо. Никой не иска да му се случва…
От любопитство потърсих тази бабина пословица в търсачката и един от вариантите на отговор, които ми даде Яндекс, беше следният:
„Всички ходим под Бога“ означава, че нищо не гарантира сигурността ни. На всеки може да му се случи нещо непредвидено и затова няма смисъл да се хвалиш с благата или богатствата си. Ако Бог пожелае, всичко може да рухне за минута.
Често тази фраза се казва, за да утеши човек, който е преживял нещастие – с идеята по-бързо да се успокои и да осъзнае, че не е единственият нещастник на света.
