Тя гледаше към мъничкото създание и осъзнаваше, че животът му буквално виси на косъм. Нито апаратура, нито инструменти, нито условия. „Спокойно. И по-тежки случаи сме спасявали“, каза си наум възрастната жена и започна реанимацията. Ръцете ѝ действаха автоматично, по навик. Те помнеха. Не случайно казват: бивши лекари няма…
Това е откъс от разказа, който днес ви предлагам да прочетете.
По волята на съдбата в един миг животът на една мила жена се преобърна изцяло. А я спаси случайността. Макар че казват, че случайности не съществуват. Помните ли във филма „Най-очарователната и привлекателна“?
— Случайността е частен случай на закономерността.
— Браво, Мария Василева! Мисля, че ще се справиш с шахматите…
Баба ми обичаше да казва: „Всички сме подвластни на Бога“, и при това обикновено въздъхваше тежко. Често го изричаше след като научеше, че нещо се е случило с някого.
