— Ти ли го измисли?
Иван се почеса по тила и извърна поглед:
— Мамо, просто исках да спестявам за кола. Не мислех, че тя ще го приеме така.
— Не си мислел? — гласът на Мария стана твърд. — Иван, изобщо с главата си ли мислеше?
Тя взе чантата си и кимна към вратата:
— Хайде до магазина. Бързо.
В супермаркета Иван мълчаливо хвърляше във кошницата полуфабрикати, пелмени, кюфтета. Мария гледаше етикетите с цените и не казваше нищо. На касата той плати, а сумата го шокира — повече, отколкото обикновено харчеше за цяла седмица.
Вкъщи стоплиха пелмените. Ядоха мълчаливо на кухненската маса, докато в съседната стая Таня и Изабела се смееха на нещо. Мария остави вилицата:
— Сине, осъзнаваш ли поне какво направи?
— Мамо, просто исках свобода. Да не давам отчет за всичко.
— Свобода? — горчиво се усмихна тя. — Ти искаше жена ти да ти слугува безплатно. Това беше истинското ти желание. А тя ти показа колко струва това.
Иван замълча. Майка му стана и започна да прибира съдовете. Той опита да я спре, но тя махна с ръка. Преди да си тръгне, Мария прегърна снаха си:
— Таня, дръж се! Постъпваш напълно правилно.
След седмица Иван разбра какво е адът на разделения бюджет. Свършиха чорапите — купувай сам. Ризите са мръсни — переш сам. Искаш топла вечеря — готвиш или плащаш за доставка. Таня купи малък шкаф с катинар и го сложи в кухнята. Там държеше храната за себе си и дъщеря им.
Една вечер той отвори хладилника и видя кутия със запечено пиле вътре. Миризмата беше неустоима. Протегна ръка, но Таня мина покрай него и каза кратко:
— Не пипай! Това е за Изабела утре.
Затвори вратата на хладилника с въздишка; стомахът му къркореше от глад. Свари макарони и ги яде почти без сол — забравил беше да купи нова опаковка. Таня седеше в стаята с таблета си и дори не го погледна.
На работа стана раздразнителен; караше се с колегите си, оплакваше се от жена си пред тях. Един от по-възрастните шофьори само се усмихна:
— Сам си изкопа дупката – сега лежиш вътре! Какво очакваше?
Иван замълча отново.
Вкъщи положението ставаше все по-лошо: Таня переше само своите дрехи и тези на дъщерята; глади само своите блузи; купува плодове само за себе си и ги заключваше в шкафа.
Един ден видя как тя поръчала суши за себе си и Изабела – ядяха ги на кухнята весело разговаряйки, а той стоеше сам в стаята със сух сандвич.
Изабела спря да говори с него – отговаряше кратко и студено.
Веднъж той опита да поговори с нея – тя затвори лаптопа:
— Тате, неприятно ми е да говоря с теб! Постъпи много грозно спрямо мама! Тя работи като луда от пет сутринта нататък – а ти още очакваш тя да те храни със своите жълти стотинки? Сериозно ли?
Вратата се хлопна пред лицето му.
Иван остана сам в коридора; усещаше как всичко рухва около него.
След два месеца пристигна сметката за комунални услуги – голяма сума.
Таня я остави на масата пред Иван:
— Твоята половина е това! Преведи парите по картата ми!
Погледна сумата; преглътна тежко.
Почти нищо не бе останало от парите за кола; всичките спестявания отиваха вече само за храна, пране, сметки.
Разбра: загубил е напълно битката.
Вечерта седна срещу Таня докато тя преглеждаше някакви документи:
— Таня… хайде да върнем всичко както беше…
Таня повдигна очи към него – без злорадство: само умора
— При какви условия?
— Каквито кажеш…
