Иван се прибра от вечерната смяна и хвърли ключовете на шкафчето така, сякаш тежаха половин тон. Таня миеше чиниите, когато той каза, без да я погледне:
— От понеделник сме на отделни бюджети. Искам да спестявам за кола, а ти все харчиш за някакви неясни неща.
Тя се обърна, избърсвайки ръцете си с кърпа. Не попита „защо“, не стисна устни, не започна да се оправдава. Просто кимна:
— Добре.
Иван очакваше скандал, беше готов за сълзи и упреци. Но Таня спря водата, сгъна кърпата на ръба на мивката и излезе от кухнята. Той стоеше и я гледаше как си тръгва, усещайки, че нещо е тръгнало накриво, въпреки че получи точно това, което искаше.
На следващия ден тя не попита колко ще остави за хранителни продукти. Не поиска пари за ново яке за Изабела – тяхната двадесетгодишна дъщеря студентка. Иван си помисли, че жена му най-накрая е разбрала колко правилно е всеки да се грижи сам за себе си. Започна да спестява и пресмяташе суми.
Таня работеше в хлебарница – ставаше в пет сутринта и се прибираше вкъщи с брашно под ноктите. Заплатата беше малка. Тя пресметна бюджета си наново – раздели го между себе си и Изабела и зачеркна всичко свързано с Иван. Дори любимия му салам сутрин.
Мария се обади в събота сутринта:
— Сине, днес ще дойда при вас. Ще съм към три.
Иван се съгласи без да мисли много. Майка му винаги идваше като празник – шумно и с очакване за топло посрещане. Затвори телефона и извика към Таня:
— Мама идва към три!
Таня седеше на масата с тефтерче и смяташе нещо. Вдигна поглед и кимна. Иван очакваше тя да хукне към кухнята и да започне да се суети, но тя просто продължи със сметките си. Той се намръщи:
— Защо не готвиш?
— А защо трябва?
— Как защо? Мама идва!
Таня остави химикалката и го погледна без никакви емоции:
— Твоята майка е – ти я посрещай. Имаме отделен бюджет – така пожела ти самият. Аз днес ще изляза с Изабела на кино, после ще вечеряме двете.
Стана, взе якето си и повика дъщеря им. Изабела излезе от стаята, хвърли бегъл поглед към баща си и се обърна настрани. Двете излязоха навън. Иван остана сам насред коридора със студено усещане в стомаха.
Мария пристигна точно в три часа следобед – целуна сина си и огледа апартамента: чисто е, но тихо; няма аромат на пържен лук… няма я Таня.
— Къде е Таня?
— С Изабела са навън.
Мария отиде до кухнята и отвори хладилника: бутилка минерална вода, буркан кисели краставички, парче сирене… Замръзна за миг и се обърна към сина си:
— Сине мой… а къде е храната?!
В този момент ключът щракна във входната врата — влязоха Таня с Изабела, всяка носеше торбички от кафене или ресторантче наблизо. Мария веднага ги заговори:
— Таня! Защо няма нищо вкъщи? Дори нищо не приготви преди моето идване?
Таня остави торбичката на масата бавно свали якето си; погледът ѝ беше спокоен — почти равнодушен:
— Мария… вече сме на отделен бюджет — така реши Иван самият! Аз купувам само за себе си и Изабела; той носи отговорност за себе си… а между другото — вече и за вас.
Извади кутиите с храна от торбичката пред дъщерята си; наля ѝ сок — движения точни спокойни — сякаш свекървата ѝ или мъжът ѝ изобщо ги няма там… Иван опита да каже нещо още веднъж — но Таня само сви рамене тихо напусна кухнята.
Настана тежка тишина; Мария бавно премести поглед върху сина си:
