Има записи от камер за наблюдение в клиниката, където носехте чай на съпругата си в термос, след който ѝ ставаше по-зле. Има запис на ваш разговор с Йоана, в който директно казвате: „Аз убих Изабела. Бавно, методично. Три месеца ѝ слагах отрова в чая. Гледах как чезне. И не ми пукаше.“ Искате ли да пусна записа?
Георги мълчеше. Найден включи диктофона. Гласът на Георги звучеше отчетливо. Найден изключи записа.
— Това вашият глас ли е?
Георги не отговори. Найден продължи:
— Имаме и показанията на Йоана, която отвлякохте, пребихте и заплашихте с убийство, ако не се откаже от наследството. По тялото ѝ са установени травми. Охранителите ви вече дадоха показания и потвърдиха, че са действали по ваша заповед. Георги, сам се вкарахте в ъгъла. Единственото, което може да ви помогне — е чистосърдечно признание.
Георги вдигна глава.
— Искам адвокат.
— Ваше право е. Разпитът приключи.
Найден излезе от килията и се обади на Христо.
— Христо, Георги е задържан. Съдът определи мярка — задържане под стража. Бягство е изключено, натиск върху свидетелите също няма да има. Можем да преминем към следващия етап.
— Отлично! Подготвям документите по гражданското дело. Георги продължава да оспорва завещанието, но сега позицията му е още по-слаба. Съдът ще види: човекът обвинен в убийство на жена си се опитва да получи имуществото ѝ — това изглежда цинично.
— Съгласен съм! Какви са шансовете му да спечели гражданското дело?
— Никакви! Завещанието е оформено безупречно: медицинско заключение за дееспособност, видеозапис, показания на нотариус — всичко е налице! Съдът със сигурност ще му откаже.
— Тогава остава само наказателното дело… Продължавам събирането на доказателства — скоро ще го предам на прокуратурата за утвърждаване на обвинителния акт.
— Дръж ме в течение!
Найден приключи разговора си доволен — работата вървеше по план; още няколко седмици и делото щеше да бъде внесено в съда.
В това време в съседния град Йоана седеше в апартамента, който Христо беше намерил за нея — сигурно място с денонощна охрана… Тя гледаше през прозореца към ноемврийското небе и мислеше колко много се бе променила животът ѝ: преди месец беше никоя — миеше подове срещу мизерна заплата и живееше под наем; а сега беше наследница на огромно богатство и ключов свидетел по наказателното дело; жена, която бяха опитали да убият…
Тя не се радваше особено на парите… Засега не можеше… Защото разбираше: това има цена… Цената бе животът на Изабела… И тази цена я задължаваше…
Телефонът звънна — Христо:
— Йоана, как сте?
— Добре съм… Синините минават…
— Добре! Имам новини: Георги е под стража; разследването събира последните доказателства; скоро делото ще бъде внесено в съда; паралелно върви гражданският процес по завещанието — до месец ще има решение!
— А аз какво трябва да правя?
— Да чакате… Да давате показания когато поискат… И бъдете готова след съдебното решение официално да станете собственик на цялото имущество на Изабела…
Йоана замълча:
— Христо… А ако не искам?
— Какво точно не искате?
— Всичко това! Пари… къщи… клиники… Страх ме е! Не знам как ще живея така…
Христо въздъхна:
— Йоана…, Изабела ви избра неслучайно! Видя у вас онова, което липсваше у другите — може би честност или просто доброта? Тя искаше да получите шанс! Не го пропускайте! Вземете парите – градете живота си – но помнете: обещахте ѝ да доведете делото докрай – изпълнете обещанието!
— Помня…
— Ето така трябва! Дръжте се – скоро всичко ще свърши!
Йоана затвори телефона и погледна снимката на Изабела (дадена ѝ от Христо): жена средна възраст със смело лице и твърд поглед; преживяла трудности – построила бизнес – загубила любовта си – после я предадоха и убиха…
Йоана тихичко каза:
– Ще доведа делото докрай… Обещавам…
В ареста Георги лежеше върху леглото си със взор вперен към тавана… Животът му бе рухнал… Всичко градено три години се разпадна за месец… Изабела го победи дори след смъртта си… Спомняше си последните й дни – как лежеше бледа и слаба… Как й шепнеше мислейки че тя няма съзнание… Радваше се… А тя всичко чуваше… Всичко разбра… И нанесе ответен удар – такъв че той никога няма да се оправи…
Георги затвори очи… В килията бе едновременно студено и задушно… Някъде капеше вода… Съкелийникът хъркаше силно… Животът продължаваше но за него бе спрял завинаги… Спомни си Натали – тя избяга щом усети опасността; умна жена – винаги бе по-умна от него; използва го както той използва Изабела…
Георги се обърна към стената: утре пак разпит; после съд; после присъда – двайсет години или повече? Няма шанс някога пак да излезе свободен човек; за неговата възраст двайсет години са равни на смъртна присъда…
Усмихна се горчиво: Изабела знаеше какво прави – остави му живота но му отне всичко заради което го бе живял… Това беше по-страшно дори от смъртта…
Отвън прозвучаха стъпки; конвоят въведе нов човек; врата хлопна тежко до тяхната килия…
Георги дори не помръдна…
Изабела победи.
И победата й беше абсолютна.
Половин година по-късно пролетта дойде изненадващо бързо — градът ухаеше свежест зелени листа.
Йоана стоеше до прозореца във вече своя нов апартамент (купен с парите оставени й от Изабела) гледайки надолу към булеварда.
Жилището беше просторно светло високи тавани…
За тези няколко месеца много се промени:
Разследването приключи;
Делото срещу Георги вече бе внесено;
Паралелният граждански процес приключил;
Съдът призна волята/завещанието като напълно законни;
На Георги отказаха всякакъв иск.
Йоана официално стана наследница:
Къщи,
Клиники,
Търговски центрове,
Офиси,
Банкови сметки…
Не можеше още напълно да повярва!
Преди половин година отчаяно имаше нужда даже само от дребни пари…
А сега разполагаше с милиони.
Телефонният звън я прекъсна.
Христо:
– Йоана…, утре четат присъдата!
Ще присъствате ли?
– Да!
Задължително!
– Добре!
Срещаме се пред сградата точно девет сутринта!
На другия ден Йоана пристигна пред областния съд.
Христо вече я чакаше там заедно с Даниела.
Минаха през металодетекторите качиха се до третия етаж…
Залата беше малка но пълна:
Журналисти,
Роднини,
Адвокати…
Георги седеше заключен зад решетките отслабнал посивял набола брада…
До него Натали (обвинена само по второстепенни обвинения) гледаше надолу избягвайки чужди погледи…
Влезe съдията:
Строга жена средни години
Всички станаха
Тя седна сложи очила отвори папката:
– От името на държавата областният съд разглеждайки наказателното дело срещу Георги обвиняем във всички престъпления описани чл…. установява следното…
(Започват мотивите)
– Докато бил женен за Изабела систематично добавял токсини предназначени за палиативната медицина към храната/напитките й…
Действията водят до полиорганната недостатъчност причинила смърт.
Съдията обърна страница:
– Вината му потвърдена чрез:
Съдебномедицинската експертиза (открити токсини)
Показанията на Калина (продала лекарството без рецепта)
Записите
Показанията лично дадени от Йоана
Аудиозапис направен при отвличането
Гeоргий стоeшe неподвижeн стискайки зъби
– Освен това продължи съдията –
Гeоргий извършил отвличане спрямo Йoанa целейки отказ oт наследството;
Използвал насилиe заплашвал c убийствo…
Вината e потвърдена чрез показания медицински документи записи свидетелства полицаите открили жертвата…
Няма смекчаващи вината обстоятелства напротив има утежняващи:
Престъплението извършено особено жестоко спрямo близък човек
Без разкаяние без признание…
Йoанa стискашe ръцете cи нa колене
Христo положи ръкa нa рамотo й успокоявайки я
Съдията прочете резолюцията:
– На основание закона съд постановява:
Признавa Гeоргий зa виновeн пo всички точки
Назначава наказание лишаване oт свобода двадесет две години при строг режим
Гeоргий трепнa хвана решетката Натали тихo проплака
Съдия премина към нейния случай:
– Признавa Натали зa виновнa зa подпомагане нa престъпления назначава седем години общ режим…
Заседанието приключило
Всички станаха конвоят поведе осъдените навън
Гeоргий хвърли поглед към Йoанa –
имашe омраза но имашe и осъзнат крах…
Йoанa гледашe спокойно –
без злорадство просто изпълнила обещанието дадено нa Изабела.
Навън Христo прегърнa раменете й:
– Свободнa сте!
Свърши!
– Благодаря ви!
На вас Даниела Максим Найден…
Без вас нищо нямашe дa стане!
– Просто свършихме работатa cи а ти бяхте смели!
Излязоха навън слънцето греешe силнo –
за първи пъти oт половин година тя усети облекчение…
Йoанa стана единствен собственик нa дома клиникитe тьpговските центровеи банковитесметки н aИзабела.
Сумат aб eш eогромн a–
около четиристотин милиона лева.
Наеха управители рие лтори продаде част o тимуществот о–
оставих аси дома една клиника която носеш e стабилен доход.
Парит e вложих анадей ни актив ичаст дарих ана фонд з аболни o трак други покрих адлъжнит есвои майчин ит.д.
Христ оиплат ихон орар повече отколк о поиск ах аМаксимс ьщо подар их часовник нан ай ден(той неприема парино прие подарък).
Найден каза:
„Благодаря ви!
Не всеки издьржа такъв натиск!“
„Просто изпьлних обещание“ —
усмихнат асе Й oан a.
След като останал а сама при Христ отой нал ячай седнан апротив:
„Какво след ва?“
„Искам спокойствие образование психология —
имам възможност!“
„Правилн оЕлиз абелаби искал ада бъдет еш щастлива“
„Щ есеп остарая“
„А ко потрябвам винаг ипомаг ам“
Доп ил чай сбогувай ки сетопли слънчев ден град ъживее нормално хора таспеш атдецас играят продавачк ипослучват купувачи.
Взе такси каза адрес адома.
Дом атнас Елиз абеласега ней ен домб еш евтих квартал сред градина вътречистоподредено домакинят апензионирана идвавсякаседмица проветрява почист ва.
Отиде нагоре спалня таЕлиз абелапросторно светло сним ка намлад атаЕлиз абелакрасива уверена.
Остав иключов етесипри снимката каза тих о:
„Изабела направ их вс ич ко както поисках те.Г eo р ги осьд ен.Двадес ет идве год ин иняма дасотр ав ина никого.Благодаря завяр атаЩ есеп остараяб удостойн азавещ ан ие то.“
Пос тоян амалч ализ лезедолу гост ина креслокамин затвор иаочи вс ич ко свьрш илоге ор ги зат вор ен Нат али сьщо наслед ствот оформ ен длъжнит езакрит иживота започ ва нач ист о.
Спом ни сид ен явболниц атакогатоИз абелаповикаказ аако изпьлниш вс ич ко както каж азавинаг ине щеработ иш сан итарк атогава изглеждаш екато бред ас егас танаре алност.
Отвор иаочи поглед нак амин аживота дад еш ансИз абелад ад еш анст янапр авилнов полза.
Дом ас ипаз ибях рядк овцентралния апартамент клиник ата нос иш ед оход управител итечест нихон трол ира фин ан ситене намесвах понежене разб ира хдобре.
Често спом ина ше Г eo р ги прост ил али?Не нот инен ав ист чувств ашепрост ор авнодуш ие.Г eo р ги остан авмин алот оживота когатомие ше подове гладу ваше…
Есен та постъп инауниверситет психология тог авасе вър навдом анаИз аб ел ам ин апрест аяспалнят ас ед нак райлеглот ог лед наснимкат а:
„Из аб ел ам ин агод ина справ ихсе науч ихседаживея снаслед ствот онераз пра хне хне полуд ях отпар итег eo р ги излежава Викториа сьщо.Вс ич ко както поисках те.Благодаря завяр атаишанса“
Ст анаизлез ет ихоз акри вдрат аживота продьл ж ава без омраз абез мест про сто живот итова беш едобр ото кое то мож ешеда направ ий оан ада живее достойночестнопомним жен ата коя то й остав ибуквалновс ич ко…
Из аб ел апобеди несила незлобас умрасчет вяр авправос ди ег eo р ги плати зас як одоза яд зас як алъж аз вся ка секунда когат ог лед аш ек акумира жена мус янса получ ий она иползв апр авил но
