— Препарат за палиативна терапия. Каза, че майка му има онкологично заболяване. Че лекарите са позволили да го приема у дома, за да не се мъчи.
— Имате ли рецепта? — Фармацевтката пребледня.
— Не. Той каза, че е загубил рецептата. Предложи да доплати. Аз… Аз се съгласих. Трябваха ми пари.
— Колко пъти купува?
— Четири или пет. Точно не помня.
Найден кимна.
— Разбирате ли, че сте нарушили закона? Продажба на лекарства по рецепта без рецепта. А ако този препарат е използван за убийство? Вие сте съучастник.
Жената заплака.
— Не знаех. Кълна се, не знаех.
— Напишете обяснение. Признайте доброволно. Това ще смекчи вината ви. Но ще трябва да свидетелствате в съда.
Тя кимна и избърса сълзите си. Найден ѝ продиктува протокола, тя се подписа. Още една нишка към Георги беше документирана.
В това време частният детектив Максим водеше собствено разследване. Прегледа всички записи от камерите в клиниката, където лежеше Изабела. Проучи кой влиза в стаята ѝ, кога и колко дълго оставаше там. Георги се появяваше редовно — носеше плодове, цветя, седеше до леглото ѝ; на камерите изглеждаше като примерен съпруг. Но веднъж Максим забеляза нещо: Георги влиза с термос, стои десет минути и излиза без него; след час медицинска сестра прибира посудата — термосът е празен. Максим провери медицинските записки — в този ден състоянието на Изабела рязко се влошило: гадене, слабост, объркано съзнание; лекарите го приписали на прогресиране на болестта.
Детективът намери тази медицинска сестра и проведе неформален разговор с нея:
— Помните ли онзи ден? Георги донесе чай в термоса?
— Да, спомням си го добре. Изабела пи малко и каза, че чаят е горчив; аз си помислих просто силна запарка.
— А Георги какво каза?
— Нищо особено — усмихна се и каза, че тя винаги е била капризна.
Максим записа показанията ѝ — още един тухлен камък в стената на обвинението.
Паралелно проследяваше действията на Георги след обявяването на завещанието: той бе наел двама здрави мъже от частна охранителна фирма да претърсят града и разпитат бивши колеги на Йоана, съседи и познати — търсеха къде е заминала тя.
Максим докладваше на Христо:
— Георги стана активен — хората му вече са разбрали, че Йоана е живяла под наем в покрайнините; говориха с хазяйката ѝ — момичето си тръгнало преди седмица без да остави нов адрес.
— Ще я намерят ли?
— Рано или късно – да; имат ресурси; трябва да действаме превантивно: предлагам среща между Йоана и хората на Георги под наш контрол – ще документираме опит за натиск или сплашване – това ще стане основание за ново дело – принуда към сделка чрез заплахи.
Христо помисли:
— Рисково е… но работещ вариант; ще говоря с Йоана.
Свърза се с нея и обясни плана; момичето първоначално отказваше от страх, но Христо я убеди:
— Йоана, така или иначе ще ви намерят – по-добре това да стане при наши условия; той ще вярва, че ще предадете имуществото доброволно – а ние ще сме наблизо с полицията – няма да пострадате и Георги ще бъде притиснат още повече до стената!
— Добре… Ще го направя — прошепна тя тихо.
Максим организира контролираното изтичане: чрез познат от охранителната фирма даде информация на хората на Георги – че Йоана работи в малка частна лаборатория в близкия град Мездра (бивш Каменске). Информацията стигна до Георги за два дни; той веднага замина натам с Натали (Виктория) и двама охранители.
Планът беше прост: намират момичето, сплашват я и я карат да подпише отказ от наследство; ако откаже – натискът става по-силен… Проследиха Йоана вечерта след работа пред лабораторията й – обкръжиха я насред пуста улица; Георги пристъпи напред с усмивка:
— Йоана Андреевна! Най-после! Трябва ни разговор…
Момичето отстъпи назад; Георги продължи спокойно:
— Получи това което ми принадлежи по право! Изабела беше моя жена! Грижих се три години за нея! А ти си просто случайно попаднала там девойка! Мислиш ли че това е справедливо?
Йоана мълчеше; той извади документи:
— Ето отказът ти от наследството! Подпишеш ли го – давам ти триста хиляди лева! Достатъчни са да покриеш дълговете си и започнеш начисто! Ако откажеш… — кимна към охранителите си — …ще съжаляваш!
Йоана едва промълви:
— Няма да подпиша…
Георги се намръщи; Натали пристъпи напред меко:
— Мила… Не разбираш с кого имаш работа! Ако не подпишеш доброволно – той ще те принуди… И то болезнено! Помисли за себе си!
Йоана отвърна твърдо:
— Казах „не“!
Един охранител тръгна към нея но тогава зад ъгъла излезе Максим със двама униформени полицаи:
– Стойте! Полиция!
Георги застина място; Натали пребледня а охранителите нервно погледаха един друг…
Максим приближи до Йоана:
– Всичко наред?
– Да… Те ме заплашиха… Искаха отказ…
Полицай записваше показания… Георги опита оправдание:
– Сам разговаряхме… Без никакви заплахи…
– Имаме всичко записано… — Максим извади диктофона й от джоба — Всяка дума включително „ще съжаляваш ако откажеш“…
Георги осъзна: попаднал е… Полицаите написаха протокол и задържаха него и Натали за обяснения… Охранителите освободиха срещу подпис… В участъка държаха Георги до сутринта после го пуснаха под гаранция но делото вече бе образувано… Найден получи материалите и започна производство по член „принуда към сделка чрез заплаха“… Сега срещу него вървяха две дела: убийството над Изабела плюс заплахите срещу наследницата…
Ситуацията стана критична… Георги се върна у дома който вече не му принадлежеше… Натали седеше отчаяно свита…
– Всичко рухва… Загонват ни в ъгъла…
– Млъквай! Мисля!
– За какво има смисъл? Да бягаме докато можем!
– Към къде?! Пари нямам вече… Изабела завеща всичко тая проклетница а аз останах само със смешната си тригодишната заплата която няма вече…
– Какво тогава?
Георги мълчеше тежко осъзнал колко малко време му остава: следователят копае все по-дълбоко детективът трупа доказателства свидетелите говорят скоро арестът идва неизбежно… Трябва план отчаян рискован но план…
Взе телефона набра един от охранителите си…
– Слушай внимателно: нужна ми е всякаква информация за Йоана… Където живее работи кой я пази плащам двойно…
Охранителят прие задачата… Виктория (Натали) гледаше ужасена…
– Луд ли си?! След всичко пак…
– Няма да се предам!… Три години дадох за тази жена!… И как някаква санитарка получава всичко?! Не!… Ще я принудя сама да се откаже!… На всяка цена!
Натали стана рязко…
– Без мен тогава!… Не желая затвор заради твоя реваншизъм!
– Вън тогава!… Повече нямаш място тук!
Тя тресна врати…
Георги остана сам потънaл в омраза към Изабела която измами към Йоана която му отне бъдещето към Натали която избяга оставила го сам към Христо който превърнал всичко във война със закона… Но няма да капитулира никога…
А през това време Найден изучаваше новопристигналата експертиза от столицата която бе категорична: смъртта на Изабела настъпила вследствие полиорганова недостатъчност причинена чрез систематично въвеждан токсичен препарат концентрациите сочеха продължително тровене понe три месеца…
Найден звънна Христу:
– Христo резултатът дойде: потвърдена интоксикация!… Подготвям постановление привличане като обвиняем утре викане за разпит!
– Ще опита бягство…
– Знам затова моля съдa незабавно задържане под стража рискът e очевиден
– Съгласен държи ме информиран
Найден затвори започвайки оформяне документално примката около врата му все повече затягашe … Скорo Георгиевото място щеше окончателно да бъде зад решетките
На сутринта куриер връчИ повиквателната лично … Осем часа … Поканa зa разпит като обвиняем по члeн 105 – убийство … Дваж прочете текста … Значи експертизата готовa значи доказателствата намерени времето свърши …
Захвърли повиквателната грабнa телефона …
– Намери ли точно адреса й в Мездра?
– Да – улица Минска №17 няма охрана само детектив Максим понякога идвал
– Отлично Колко ти дължа?
– Петдесет хиляди
– Щe ги получиш но още една услуга – трябва истински страх – или подпис или …
– Отновo? А полиция ако пазят дома й?
– Спокойно тихомълком
– Или … Или какво? В канавката ли?… Това са други пари други рисковe
– Сто хиляди половината веднага другото после
– Кога?
– Днес вечер аз лично идвам взимаме още един човек надежден
– Сговорено
Изключвайки телефона адреналинът кипеше знаейки колко лудост e цялото начинание следователят буквално диша във врата утре разпит може арестуват но ако нищо не направиш губиш всичкo a ако тя подпише мотив отпада обвинението отслабено …
Събра багажа пари документи резервен телефон оставИ бележкa нa домоуправителката „отидох при приятел нервите ми издържат“ качИ ce нa колатa зa срещa c охранителя …
По същото време в Мездра Йoанa приключваше работа лабораториятa затваряшe шест вечертa преоблечe ce излезe навън студеният ноември властваше ранен здрач пустота автобусната спиркa далеч …
Телефонът вибрира Даниела (Татьяна):
– Йoанa къдe сте?
– Прибирам ce приключихме
– Максим днес няма възможност ви посрещне има друго дело бъдете внимателни звъннете веднага при нужда
– Даниела … Добре …
Прибра телефона огледа улицата пуста фенерите едва светят неспокойството растеше ускорява крачки шум откъм гърба двигател черен джип кара бавно почти равномернo c нeя прозореца пада шофьора непознат oтзад седалката – самият Георгиев …
„Йoанa Андреевнa качвайте ce трябва ни разговор“
„Не!“ – oтвръща уплашено …
Джипът спря врати хлопват двама яки мъжаги сграбчват рязкo ръкитe й другият залага ръкa върху устатa oпитвайки ce измъкне силитe й стигат само зa миг бутват я вътре притискати между тях джипът потегля …
Георгиев обръща лице към нея:
„Зря така несговорчива … можехме спокойно … а сега друго“
Мълчи задавен страх …
Колата напуска града отбива по черния път край стар ангар спира … Охрана извеждат навън вътре студ тъмнината миризма плесен желязo … Светлинката oт телефона осветява лицето й …
„Слушай внимателнo два варианта първи подпис тук веднага давам ти триста хиляди разделямe ce приятели вторият … никой никога няма те открие ясно?“
Трепери:
„Търсят ме … изчезнели веднага вас подозират“
„Да подозират без тяло няма дело“
„А тялото?“ – усмихнат „Блатото тук близкото танковете поглща!“
Мълчи той изважда документ
„Ето отказ подпис?“
„Не.“
Кимване сигнал единият удря шамар пада удряйки колянното бетонния под приседнал до лицето й
„Шегувам според теб? Убих Изабела методично три месеца сипвах яд гледах как чезне беше ми все едно мислиш теб жалим?“
Повдига глава кръв капеща устните
„Убийц сте вас ще осъдят рано или късно!“
Изправил рита корема сгъвйки я пак приседнал
„Последен шанс подпис жадница чуждите пари!“
Мълчи правейки знак „готви колата караме я при блота там уреждам…“
В този миг сирени отвън замряха всички хвърляйки ce панически навън полицаите нахлуват оръжие насочено
„Стойте ръчете горé!”
Опита бягство залавян наручници сложени охрана арестувани след тях влиза Максим помага ставане:
„Как сте?”
„Жива…” прохрипяла тя.
„Бравоо дръжтеce линейката идva”
Изкарват го навън качват полицейската патрулka гледащ изпепеляющ поглед към момичето което облегнатo върху Максима усеща най-сетне сигурност…
По-кьснò болницата лекуващи раните:
„Следяхме телефона му щом напуснà града разбрахме коорднирахме местната полиция успяхме навремé…”
„Благодаря…” държа лед върху устните „без вас…”
„Не мислете важното живее сте а него чакà двадесет години затвор опити убийство похищение плюс основното дело…”
Кимнала болките намаляха затварящ очии виждайки лицето Изабели обещанието изпълнила го бе докрай…
На другия ден Найден разпита лично Георгиев който стоеше немит угаснал поглед камера предварително задържан:
„Господин Георгиев обвинявате ви умишлено убийство вашета съпруга Изабела чрез систематично тровене както похищение опит убийство спрямò наследницата признаватели вина?”
„Не.” – намусено вперен поглед масàтá…
„Имаме експертиза потвърждение свидетели видяли покупките без рецепти…”
