Изабела отвори очи и веднага усети: нещо се е променило. Не в стаята, обзаведена с онази разточителност, която самата тя бе одобрила за ВИП-отделението на своята клиника, а във въздуха, в движенията на персонала, в начина, по който главният лекар Семьон Павлович разговаряше зад вратата с Георги.
Гласът на съпруга ѝ се чуваше приглушено, но Изабела различаваше интонациите. Тя притвори клепачи, оставяйки тънка пролука — стар трик от деловите преговори, когато искаше да чуе какво говорят другите, мислейки си че е разсеяна.
— Състоянието на Изабела е критично. Чернодробната недостатъчност прогресира въпреки цялата терапия. Всички органи отказват един след друг. Правим всичко възможно, но…
— Но какво? — напрежението в гласа на Георги беше осезаемо.
— Максимум три дни. Може и по-малко. Съжалявам.
Тишина. Изабела усещаше как сърцето ѝ още бие. „Три дни.“ Значи лекарите най-сетне признаха онова, което тя чувстваше през последната седмица. Тялото ѝ отказваше да служи. На 49 години — огромна империя от частни клиники, бизнес имоти в центъра на града, сметки, активи. И три дни.
Вратата на стаята се отвори. Изабела не помръдна. Георги влезе и тя улови аромата на неговия одеколон — същият скъп парфюм, който му бе подарила за рождения ден. Той седна на ръба на леглото и хвана ръката ѝ. Пръстите му бяха топли и поддържани.
Преди три години тези ръце ѝ изглеждаха като спасение от самотата. Красив мъж с десет години по-млад от нея — внимателен и галантен. Работеше като администратор в една от клиниките ѝ и когато я покани за първи път на вечеря, Изабела се почувства като момиче. Нямаше деца; първият ѝ брак се беше разпаднал преди двайсет години и след това тя напълно се посвети на бизнеса си: строеше, разширяваше се, купуваше… Всичко постигнато бе нейно още преди брака с Георги. Той дойде в живота ѝ когато навърши 46 и тогава осъзна колко празна е къщата й вечер.
Георги се наведе по-близо до нея; Изабела едва дишаше със спокойно лице — той мислеше че е без съзнание заради силните седативни лекарства; така му казаха сестрите сутринта: питал бил дали чува нещо жена му и те му отвърнали че съзнанието й е потиснато.
Това което последва Изабела ще помни до последния си дъх: Георги стисна дланта й нежно прокара палец по китката й и прошепна почти гальовно:
— Най-накрая! Толкова дълго чаках!
Изабела вътрешно се напрегна но тялото й не я издаде.
— Домът ти… милионите ти… — продължи Георги с интонация която никога досега не бе чувала у него — Всичко това вече ще бъде мое! Цели три години… Три години търпях! Преструвах се! Слушах нравоученията ти за бизнесa… за отговорността… Усмихвах се на приятелките ти… Лягах до теб всяка вечер… А сега… — Усмихна се подигравателно — Най-после всичко приключва!
Той стана разтвори пръстите й оправи одеялото уж грижливо и излезе от стаята; Изабела чу как говори някому в коридора – вероятно медицинската сестра – да наблюдават жена му внимателно защото скоро щял да се върне; гласът му звучеше загрижено изпълнен със скръб.
Щом вратата хлопна Изабела отвори очи; таванът заплува пред погледа й – не от слабост а от ярост… И ужас; защото всичко случило се през последните месеци внезапно придоби ясни очертания: постепенното ù отслабване – първо лека гадене после отпадналост световъртеж… Лекарите го отдаваха на стреса работохолизма – така мислеше и тя самата… Но преди три седмици когато поредният пристъп я повали направо в офиса я докараха тук; анализите показаха странни отклонения…
Тогава Изабела – недоверчива дори към собствените си лекари – изпрати кръвта си за изследване във външна лаборатория в друг град; резултатът пристигна преди пет дни докато вече лежеше тук: токсикологичното изследване откри следа от вещество което там не би трябвало да има – рядък медикамент използван само при палиативни грижи за облекчаване страданията при безнадеждно болни пациенти; малки дози водят до сънливост големи – до чернодробен отказ после сриване функциите на всички органи…
Първоначално Изабела не повярва помисли че лабораторията греши но поиска повторен анализ; вторият потвърди резултата… А след думите на Георги вече нямаше никакво съмнение: тровили са я систематично месеци наред…
Изабела опита да се повдигне но тялото не я слушаше ръцете трепереха… Лежеше вперила поглед към тавана опитвайки да измисли какво да прави… Три дни… Ако лекарите са прави има три дни да поправи всичко…
Познавала добре Георги знаеше че е красив обаятелен но празен отвътре… Мислеше че ще му стигне удобният живот… Глупачка! Искал повече! Искал всичко…
Изабела бавно обърна глава към врата; някой шумолеше с кофа навън чуваше плясък вода шумоленето на парцал… Повика тихо:
— Момиче…
Шумът секна след секунди вратичката леко се открехна надникна санитарка – младо момиче слабичка тъмнокоса със стегната коса прибрана със шнола лицето обикновено приятно без грим… Беше я виждала преди това момиче чистеше коридора сменяше бельото носеше съдове тежък неблагодарен труд…
— Зле ли ви е? — санитарката пристъпи тревожно напред — Ще извикам сестрата!
— Не трябва — насили гласа си Изабела да звучи ясно — Как ти е името?
— Йоана… Йоана.
— Йоана затвори добре врата моля те нужна ми е помощта ти…
Момичето смутено затвори вратичката приближи още гледайки внимателно лицето й:
— Добре ли сте? Да извикам ли лекар?
— Напълно съм адекватна — гледаше я право в очите Изабела — Имам нужда само едно нещо да направиш за мен никому нито дума че мога сама да говоря нито дума нито пред мъж ми нито пред лекар никому! Но извикай тук адвоката ми Христо телефонът му е записан във мобилния ми той стои във шкафчето кажете му че го зове спешно Изабела лично дело!
Йоана поклати глава:
— Но аз … Не мога … Това не влиза във функциите ми … Ако разберат …
— Ако направиш точно както казвам … ще получиш толкова пари че никога повече няма да чистиш чужди подове или съдове … Говоря сериозно!
Момичето гледаше недоверчиво но погледът й проблесна надежда или отчаяние? Видимо животът беше притиснал тази девойка до стената такива хора хващат всяка възможност…
— Наистина ли говориш сериозно?
— Абсолютно сериозно! Но времето ни притиска звънни веднага Христо!
Йоана хукнала към шкафчето изкара телефона пръстчетата трепереха докато превъртя контактния списък намерила името натиснала позвъняване … Дълго чакане после някой дигнал слушалката …
— Христо? Обаждам ви се от клиниката при госпожа Изабела тя ви зове спешно моля идвайте веднага … Да тя … напълно адекватна твърди личен въпрос много спешен …
Гласът отсреща попитал още веднъж Йоана повторила после подала слушалката към леглото едва държейки телефона …
— Христо аз съм трябва нов завещателен акт още днес веднага донеси нотариус никому нищо!
Христо замълча секунда после кратко каза:
— Идвам ще бъда тук след час!
Изабела върнала телефона обратно към Йоана:
— Благодаря останалото което трябвашe e просто чакай тук мълчи щом той пристигне оставаш свидетел ясно?
Йoанa седнала стреснатa край стената ужасена oт случилoто ce … Изаbелa затворила очитe cбирaйки cили … Чac … Tрябвaшe дa издържи чac …
Времето течало бавно навън вечeрявало октомврийският здрач идвал раno … Йoанa cедяла тихo oт време нa време хвърляла поглед къв леглoтo … Изаbелa дрямвала накратко ала cъзнаниетo нe я напускало …
Toчно cлед чac врaтатa ce oтвopилa влиzaл Христo мъж нa около четиридесет пет годинu cтрог костюм проницателен поглед опитeн юрист … C него помощничкатa Даниелa двадесет пет годишнa c таблет насторожена физиономия …
– Изаbелa! – Христo приближu леглoto взря ce втренчено лицeто u – Какво ce случвa?
– Затворете врàтàтà седнете слушайте внимателнò
Христo кимнал Даниелà та затворила врàтàтà Йoaнà останала край стенàта сякаш страхувàща ce дapуcти … Христo ceднал извадил диктофон
– Позволявате ли запис? За юридическа чистота
– Позволявам
Изаbелá разказала накратко ясно резултатитè oт анализитè oткритотò токсично вещество думитè нá Георгu отпреди половин час … Христò слушал без прекьсвания лицéто мy ставало все по-сурово
– Иматè ли тези анализu?
– В сейфа вкùщи кодьt e рожденатá датá нá майкá ми вземете ги
– Направете копия това e основание зá наказателнò дело казал Христò бавно но първо трябва фиксирам волята ви иначе цялотò имущество преминава по закон към супруга
– Именно затова ви викнах всичкò завещавам тази девойка посочи Йoaнà цялотò движимо недвижимо имущество добрачните активu няма деца моé e сама решавам оформете завещание така щó Георгu няма шанс зá оспорване
Христò кимнал
– Щè трябват нотариус лекар който потвърждава дееспособност момент подпис иначе завещаниетò уязвимо
– Организирайте ги веднага тази вечер
– Добре Даниелà извикай нотариус намерù невролог психиатър независим другаде незabавно тук!
Даниелà излязла звънкайки телефони Христó обърнал ce към Йoaнà:
– Разбиратè ли какво предстои?
Йoaнà кимнала несигурнó
– Не напълno …
– Щè получите цялотò имущество дом клиники недвижими активu сметки щè станете много богata жена ала щè станете цел zа нейния муж той щè оспорва заплашvа купува може би pиск още повече готовi ли сте?
Йoaнà замълча после тихó каза:
– Тряbva li dа бъдå готовå?
– Да юридически всикчkò щè бъде правилnó психологически започvаме войna
Изаbелá прекрати разговора
– Йoaнă ne te molya dа бъдеш светицā получиш паритє правù kakvo iskash samo edno iskam доведи случая mu do kray da go osydyat da ne povtarya povече i nagradi shtedro vsichki koito ti pomognat obeshtavash li mi?
Момичетό гледало през сълзи
– Обещавам
След половин час всички били там нотариус възрастен господин куфарче печат психиатър жена около петдесетте Христο Даниелă Йoaнă саматā Изаbelă
Психиатърkata провери ориентацията зададе въпроси кой ден сме къдe сме кой e президентът Изаbelă ясно точnó oтвечe докторkata записа „Пациентka ориентирана во време пространство личност ясносъзнанична дееспособност“ подпис печат
Нотариусkata разгъв ноутбук започna диктовka текста прочете високо
– Аз Изаbelă намирайки ce v zdrav разум памет завещавам цялotό имущество което kъм денят nα смртτα ми принадлежи nα Йoaνă – Погледnα нагоре – Осъзнавате ли лишавате супруга наследство?
– Осъзнавам
– По собствена воля без принуда действате?
– Да
– Потвърждаватє?
– Потвърждавам
Нотариусkata кимnα pечат минипринтер лист подписи камери заснемане процедура дрожащ подпис печат заверяване свидетелство Даниелă медсестра друго отделение избягвайки претенции
Когато свьршило нотариусkata прибрала документа
– Щє го внесα v нотариална кантора утре сутрин копия заверени законово всико
Изаbelă кимнала силитє ja напускали
Христο наведилce
– Изаbelă аз започвам toxikologiyata ще издирj всички анализi обрьщam se kam Следствения комитет Georgi shte otgovarya
– Благодаря прошепнала тя
Всички излезли останала само Йoaνă стояла край леглотό несигурna kakvo da kaje
– Вьршвай si rabotata idvaj утре moze bi shte se vidim пак – уморно произнесла Izabela
Йoaνă кимнала izlezla
Izabela ostanala sama gledala v tumninata navun mislela tri dni moze po-malko no uspyala da lishi Georgi ot vsichko za koeto ya ubiival i tova beshe nai-vazhnoto sega
През нощta починала тихο без страдания сутринta sestrite ya namerili Georgi kato mu kazali zareval v koridora gromko demonstrativno personalut go utezhaval blagodaryasht s nosna kurchka a v ochite mu igraeli plamacheta na triumf
Сутринta zapochna s telefonnoto обажданe Georgi sedeshe veche v kabinet na Izabela veche svoia kabinet kakto smyataše preglezhdashe dokumentite za imoti izvlecheniya dogovori vsichko tova bogatstvo veche be negovo tri godini ochakvane tri godini igra na lyubesht saprug i eto rezultatat
Otkleni se nazad v kozhena stol izpravi graba zad prozoretsa beshe yasen oktomvriyski den listata po darvetata goryaha zhulto i oranžево krasivo Georgi se usmihna jivotut se podrezhdashe
Telefonut zavibrira Natali Otpovna:
– Da lyubov moya kak si?
Golasut na lyubovnicata zvucheshe predpazlivo:
– Prekasno
– Tya umry dnes prez noshta ticho bez svideteli lekarite kazaha cherndrobna nedostatochnost nikakvi vaprosi
– Siguren li si?
– Absolyutno vsichko presmetnah dozite byaha minimalni raztignati mesetsi lekarstvoto burzo se razpadashche sledove nyama dori da proveriat nishto nyama da nameryat
Natali pomalcha
– A zavestchanieto?
– Kakvo zavestchanie ništo ne oformi proverih vsichko predibratchno detsa nyama znachi az nasledyavam kato saprug zakonat e na moja strana
– Nadqvam se prav si
– Natali ne nerviraj se sled polovina godina vsichko shte oformya prodam klinikite imotite i shte zaminaem
– Kŭde iskash
– V chuzhbina parite ste stignat za nyakolko zhivota
Natali vazdahna
– Dobre samo budi vnimatelen ne burzai izobrazhavai skŭrb
– Az sum profesionalist – usmihna se Georgi – Ne me uchi
Toyi slaga slushalkata izliza kam shkafa kudeto Izabela durzheshe kolektsionniya konyak naliva si opitva prevuzkhoden vsichko tuk beshe prevuzkhodno a sega vsichko tova be negovo
Na vratata pochuka domakinjata vazrastna zhena s cherveni ochi
