Елена междувременно вече живееше два паралелни живота.
У дома беше послушна, кротка снаха, която внасяше всяка стотинка в общия бюджет. Но когато я изпращаха в командировка извън града… Там сякаш имаше друг живот. Чувстваше се свободна, самостоятелна, успешна и уверена жена.
Имаше отделна банкова сметка, за която никой не знаеше. Там постъпваха не само спестените дневни пари, но и всички бонуси от успешните проекти, които получаваше по служебната карта. Освен това започна да поема и допълнителни задачи като фрийлансър – имаше опит и контакти за това.
За една година на тази тайна сметка се събра прилична сума. Елена гледаше числата на екрана и мислеше за бъдещето си. За своето собствено бъдеще. И за бъдещето на дъщеря си. Без Благовеста. И – най-вероятно – без Димитър.
Моментът, в който всичко се преобърна, дойде неочаквано. Елена се прибра ден по-рано от поредната командировка. Искаше да изненада дъщеря си – много ѝ липсваше. Тихо отключи с ключа си и още от коридора чу гласове от хола.
– Благовеста, не може ли поне част от парите да върнем на Елена? – Това беше гласът на Димитър. – Наистина работи много.
– Разумът ти ли изчезна? – изсъска Благовеста. – За какво са ѝ пари? За нищо не харчи, аз я храня, аз я обличам! На нас двамата ни трябват повече! Знаеш добре, че събирам пари за апартамент за теб.
– Но нали този апартамент е тук…
– Този ще остане мой! Ти трябва да имаш свой собствен! Когато Елена ти омръзне и си намериш свястна жена, къде ще живеете?
Елена застина в антрето като вкаменена. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че беше сигурна как всеки момент ще я чуят. Но те нищо не подозираха и продължиха разговора.
– Благовеста, какво говориш? Елена ми е съпруга, имаме дете…
– И какво от това? Кого го интересува! Ще се разведеш спокойно и ще намериш друга! По-млада, по-хубава! Такава, която може истински да ме уважава – не само да се преструва като тази тук! Мислиш ли че не виждам как ме гледа? Няма значение – нека работи още повече и носи парите вкъщи! Останалото ще уредим ние!
– Благовеста…
– Достатъчно, Димитър! Аз по-добре знам кое е добро за теб! Винаги съм знаела! И ще купим апартамент за теб с тези пари! Нека този магаре се трепе от работа – ние ще си живеем спокойно!
Елена безшумно затвори внимателно вратата след себе си и слезе бързо по стълбите надолу. Седна на пейката пред блока и извади телефона си. Пръстът ѝ не трепереше; вътре усещаше странна ледена празнота. Отвори банковото приложение и погледна сумата: достатъчно беше… Поне за начало.
Потърси номера на приятелката си от недвижимите имоти.
– Ало, Изабела? Елена е на телефона… Помниш ли онзи двустаен апартамент в новата сграда? Още ли е свободен под наем? Чудесно… Може ли утре да го видя? Да, сама ще дойда… Благодаря ти!
След това се върна вкъщи. Този път нарочно отвори шумно входната врата и още от антрето извика:
– Върнах се! Пуснали са ме по-рано!
Благовеста излезе с каменно лице в коридора.
– А-а-а… Елена?! Какво правиш толкова рано вкъщи?
– Отложиха срещата ми… Къде е Натали?
– Още е в детската градина; Димитър ще я вземе.
– Добре тогава… Ще разопаковам куфара до тогава.
Вечерята мина както обикновено: Благовеста подробно обясняваше как планира семейния бюджет; Димитър мълчеше; Натали ентусиазирано разказваше истории от детската градина; а Елена усмихнато кимаше където трябва — но вътрешно мислеше вече съвсем други мисли.
На следващия ден помоли да излезе малко по-рано от работа и отиде да види апартамента: светъл просторен двустаен дом с прозорци към парка; зад блока — детска площадка; тих квартал; училището наблизо…
– Ще го вземеш ли? — попита Изабела.
– Да… От кога мога да се нанеса?
– Още утре ако желаеш… Само трябва предварително два месеца наем…
– Уговорихме се!
Следващите две седмици преминаха в приготовления: Елена постепенно купуваше най-необходимото за новия дом — малко по малко пренасяше вещите там… Командировките ѝ послужиха като чудесен претекст защо често отсъства — никой нищо не заподозря… Откри банкова сметка на името на дъщеря си и преведе част от парите там… Консултира се с адвокат: развод; издръжка; права; възможности…
И настъпи денят който промени всичко: края на месеца — петък следобед… Елена получи заплатата си както винаги занесе парите вкъщи… Благовеста я чакаше готова в хола „за получаване“…
— Ахххх… Елено моя! Донеси ги тук!
Елена ѝ подаде плика с парите… Свекървата преброи банкнотите със свикнал жест…
— А бонусът къде е?! Димитър каза че този месец ви дават премии?!
— Не получих бонус — отвърна спокойно Елена…
— Как така?! Недей ме прави глупачка!
— Нямаше бонус — повтори тя тихо — защото преди две седмици напуснах работа…
Настана тягостно мълчание — въздухът натежа като пред буря… Благовеста зяпна невярващо снаха си сякаш не вярваше на ушите си…
— Какво каза?! ЧЕ СИ НАПУСНАЛА?! ДИМИТЪР!!! — изписка внезапно тя — ВЕДНАГА ДОЙДИ ТУК!…
