— Но аз те обичам!
— Не, Иван, ти обичаш себе си. А аз вече избирам себе си.
Мария се обърна и си тръгна, усещайки как тежестта на миналото окончателно я напуска. За първи път от години се почувства истински свободна.
Вечерта Таня донесе бутилка вино и двете седнаха на балкона на новия апартамент.
— За новото начало! — каза Таня, вдигайки чашата.
— За свободата — отвърна Мария с усмивка.
Те се засмяха. В града светлините примигваха, животът продължаваше напред. Мария знаеше: най-доброто тепърва предстои.
