И изглеждаше, че наистина е станал част от семейството. Майка му го наричаше „синко“ и се хвалеше с него пред приятелките си. Но усещането за несправедливост винаги стоеше. Докато Ива и Мартин караха старата си „деветка“, на Мария купиха чисто нов „Ситроен“. А после ѝ подариха апартамент за дипломата, която всъщност беше „купена“ с парите на родителите, а не с нейни собствени усилия.
— Тя е сама, трудно ѝ е — казваше майката.
На Ива оставаше само да въздиша. Разбира се, на Мария ѝ е трудно. А те с малкото дете — според майката — им било лесно.
Но въпреки всичко Ива беше щастлива. Мартин и синът им станаха нейното истинско семейство. Докато един ден всичко не се срина.
Остра болка в гърдите на Мартин. Бърза помощ. Бели стени. Сериозен лекар. Диагноза, сума — почти триста хиляди само за операцията. Без лекарства, без възстановяване. Много повече, отколкото можеха да съберат.
Продадоха колата, но пак не стигнаха парите. Оставаше само един вариант. Ива стисна телефона и се обади на майка си.
— Мамо… Мартин има сериозен проблем. Трябва му спешна операция. Не ни достигат поне сто хиляди лева. Дай ни назаем! Ще ти върна всичко… — гласът ѝ трепереше. — Мамо, може да не оцелее…
Настъпи дълга пауза.
— Ива… — проточи майката тихо. — Парите са такава работа… или ги има, или ги няма. В момента нямам такива пари.
— Мамо, моля те… имаме дете…
— Мога само да ви посъветвам — вземете кредит или попитайте негови приятели за помощ. А и нали такива операции уж били безплатни?
— Правят ги безплатно, но трябва да чакаш с месеци!
— Ако можех — бих помогнала. Но не мога.
Ива се опита да повярва в думите ѝ. Но след седмица Мария качи снимки от плажа в Анталия: с коктейл в ръка и надпис „Благодаря на мама за подаръка!“.
Всичко стана ясно.
Ива се обади на майка си — не за пари, а защото болката вече беше непоносима. Но чу само студенина отсреща.
