«Ето документите. Апартамента купих преди брака, със собствени пари» — спокойно заяви Ива, оставяйки договора върху скрина

Докога това нахално вмешателство ще продължава?
Истории

Ива пристъпи към шкафа и извади папката с документите. Ръцете ѝ бяха изненадващо спокойни.

— Махайте се оттук! — изписка свекървата. — Това е къщата на сина ми, имам пълното право…

— Не. — Ива остави договора върху скрина. — Ето документите. Апартамента купих преди брака, със собствени пари.

Говореше тихо, но всяка нейна дума прорязваше тишината като нож.

— Така че сега вие ще си тръгнете. Веднага.

Мария с треперещи ръце грабна документите и бързо пробяга редовете с очи. Лицето ѝ стана пепелявосиво.

— Александър! — извика тя пискливо. — Александър, веднага ела тук!

— Александър е на работа. И когато се прибере — тогава ще обсъдим всичко заедно.

— Ти… ти разбиваш семейството! Настройваш сина ми срещу майка му!

— Пазя семейството от човек, който три години смяташе дома ни за своя собственост.

Мария нервно обикаляше стаята между сините стени — паметници на нейната „грижа“.

— Александър никога няма да ме изостави! Аз съм му майка!

— А аз съм му съпруга. И майката на детето му. — Ива се приближи до прозореца. — Ще видим кого ще избере.

— За каква се мислиш?!

— За нищо особено. Просто най-накрая разбрах: мълчанието се приема за съгласие.

Ива се обърна обратно.

— Три години вярвах, че ще издържа, че ще свикне. Но вие не свиквате — вие завладявате.

— Аз само добро исках!

— Вие искахте власт. И я получихте — докато аз мълчах.

Александър се прибра час по-късно. Майка му седеше в кухнята със зачервени очи, а Ива беше в хола с документите в ръце.

— Какво става тук? — погледна объркано ту към едната, ту към другата.

— Жена ти полудя! — скочи Мария. — Иска да ме изгони! Заплашва ме!

— Ива?

— Обясних кой е господарят в този дом — каза спокойно Ива. — И начертах границите.

— Какви граници?

— Най-обикновените: да не влиза без покана; да не командва в чужд дом; да не променя детската стая без съгласието на родителите.

Александър мълчеше и гледаше ту майка си, ту жена си.

— Александре, кажи нещо! — хвана го Мария за ръката. — Аз съм ти майка! Имам право…

— На какво? — Ива подаде договора на Александър. — На какво имаш право в моя апартамент?

Продължение на статията

Животопис