— Да, но… — отклони погледа си. — Тя само добро иска.
— А аз?
Въпросът остана да виси във въздуха. Александър отвори хладилника, преструвайки се, че търси нещо много важно.
На следващия ден свекървата пристигна с майстора — едно кльощаво момче, което вече съжаляваше, че е приел работата.
— Това е Петър. Ще свърши всичко бързо — разпореждаше се Мария, сякаш тя беше господарката на къщата. — Започнете от тавана!
— Мария, може би да изчакаме? Александър още не е видял…
— Защо да го безпокоим? Мъжете така или иначе не разбират от обзавеждане. — Вече изнасяше играчките от стаята. — Това си е женска работа.
Странно как, когато ставаше дума за парите за ремонта, изведнъж всичко се превръщаше в мъжка работа.
Ива избяга в кухнята. Слушаше как непознати променят дома й, докато галеше корема си. Малкото момченце неспокойно шавеше вътре.
— Мажи по-гъсто! Виждаш ли, жълтото прозира! — командваше свекървата от детската стая.
До вечерта стаята стана синя. Студена. Чужда.
— Е? — огледа доволно творението си Мария. — Сега вече личи, че тук ще расте момче.
Ива стоеше на прага и едва разпознаваше помещението, което доскоро подреждаше с любов.
Седмица по-късно свекървата пристигна с нови пердета — тъмносини на райета.
— Зайчетата не са подходящи тук. На едно момче му трябва сериозна обстановка.
Вече сваляше старите пердета — онези, които двамата с Александър бяха купили в онзи щастлив ден, когато разбраха за бебето.
— Но те са нови…
— Новото не значи правилно.
Нещо вътре в нея се скъса. Тихо, но окончателно.
— Спрете!
— Моля?
— Оставете пердетата. Веднага!
Мария бавно се обърна с плата в ръце.
— Полудя ли?
— Това е моят дом. И моята детска стая.
Свекървата я погледна така сякаш Ива изведнъж беше проговорила на суахилийски език.
— Как така твоя? Това е домът на моя син!…
— Синът ви тук е адресно регистриран. Но къщата е моя собственост.
— Как смееш да говориш така?! — пребледня Мария и пердетата изпаднаха от ръцете й. — Аз се старая за вас двамата и мисля за внучето си!
— Вие мислите само за себе си. Как да нагодите всичко по ваш вкус.
