Трето — да се спрат обидите.
— А ако не?
— Тогава ще разменим апартамента.
— Пари нямам!
— Тогава спазвайте правилата.
Александър тръшна вратата, но повече не влизаше без да почука.
Илиян започна работа.
Връщаше се уморен, но доволен. Александър ставаше все по-мрачен, но спазваше правилата.
Докато един ден не си пийна.
— Илиян, твоята майка ме разбираше, а тази твоя…
— Татко, стига.
— Истината казвам! Студена е!
— Това не ви засяга.
— Засяга ме! Вие живеете в моя дом!
— В нашия. И сметките ще плащаме наполовина.
— И храната също плащайте!
— Ще плащаме.
Александър замълча.
След месец наеха малък апартамент.
Александър крещеше:
— Предатели!
Но след седмица се обади:
— Илиян, боли ме гърбът.
Илиян го закара в поликлиниката. Нищо сериозно нямаше.
— Може ли да се върнете?
— Не, татко. Но ще идваме на гости. Ако уважаваш границите ни.
Милена започна работа, когато Анна навърши година.
Наеха двустаен. Живееха като истинско семейство.
Александър идваше на гости. Почукваше. Питаше разрешение да вземе внучката си.
— Знаеш ли, Милена, разбрах нещо — каза той веднъж. — Сам съм отблъсквал всички. И жена си също. Тя търпя дълго, а после сърцето ѝ не издържа. Прости ми.
— За прошка трябва време — отвърна Милена.
На рождения ден на Анна всички се събраха заедно. Дядото подари на внучката огромно мече.
— Дядо! — извика малката и го прегърна за крака му.
Старецът скришом избърса сълза от окото си.
— Добра дъщеря имате. На майка си прилича.
Милена се усмихна. Това беше истински комплимент. Първият за цялото това време.
Вечерта Илиян каза:
— Баща ми се променя.
— Самотата променя хората…
— Мислиш ли, че е искрен?
— Не знам… Времето ще покаже…
Илиян прегърна жена си:
— Благодаря ти, че издържа всичко това…
— Ти си моето семейство… Ти и Анна…
Навън падаше първият сняг. В собствения им дом никой вече не влизаше без да почука предварително на вратата им…
Милена мислеше за това как границите не са стени, а уважение един към друг… И когато то липсва — дори най-близките стават чужди… А когато го има — дори след всичко лошо може да започнеш отначало…
