«„Това е моят дом! Когато искам — ще влизам!“ — възмутено заяви Александър, отказвайки да почука»

Непоносимата намеса ранява, но дава и надежда.
Истории

— Тя е малка.

— Няма значение! Родата трябва да се познава!

— Не говори така пред детето.

Милена взе дъщеря си и излезе на разходка в студения вечер.

Телефонът звънна. Илиян:

— Къде сте?

— Навън.

— Баща ми каза, че си избухнала.

— Не съм избухнала. Пак се намесваше.

На сутринта Милена се обади на Любка.

— Мамо, може ли да дойдем при теб за няколко дни?

— Разбира се, елате.

Милена събра багажа. Илиян мълчаливо гледаше.

— И ти ще дойдеш с нас.

— Утре имам интервю за работа.

— Двайсет и второто поред ли?

Той наведе глава.

— Опитвам се.

— Знам. Но баща ти те пречупва. Хайде заедно да отидем.

Когато обявиха решението си, Александър избухна:

— Къде сте тръгнали?!

— При майка ми, за няколко дни — спокойно отвърна Милена.

— А кой ще ме храни?!

— В хладилника има храна. Ще си сготвите сами.

— Аз ли?! Това е женска работа!

— Ще се справите.

— Илиян, защо мълчиш? Жената ти прави скандали!

И изведнъж Илиян вдигна глава:

— Татко, имаме нужда от почивка. От теб.

Александър почервеня от яд:

— Какво каза?!

— Имаме нужда от пауза от твоите упреци и унижения.

— Аз ви унижавам?! Аз ви приютих!

— Това е и наш дом. Половината апартамент е на мама — по завещание тя е моята част.

Милена потрепери — не знаеше това досега.

— Ах ти, змийче такова!

Но Илиян вече беше взел чантите.

У Любка беше спокойно.

Тя ѝ разказа всичко — за намесите, за намеците, за униженията.

Илиян играеше с Анна — за първи път от дълго време се усмихваше истински.

Вечерта Александър позвъни:

— Връщайте се! Сам съм тук!

— Татко, ще дойдем след три дни.

— Веднага да идвате!

— Не.

Той затвори телефона ядосано.

На следващия ден Илиян се върна от интервюто като друг човек:

— Взеха ме! Мениджър в логистиката!

Милена го прегърна. Той изправи раменете си гордо:

— Знаеш ли, три дни без баща ми — и оживях пак…

След три дни те се върнаха обратно у дома си.
Александър ги посрещна мълчаливо.

– Измийте съдовете! – нареди той.

– Ще ги измия – каза Илиян. – Но първо – правила. Първо: винаги ще чукаш преди да влезеш. Второ: никакви забележки по външния вид на Милена. Трето: край на обидите.

Продължение на статията

Животопис