Влезе в спалнята, затвори вратата и седна на ръба на леглото. За първи път по време на брака им Мария почувства, че Александър не е на нейна страна. Ако трябва да избира между нея и семейството си, той винаги ще избере семейството си.
На следващия ден Мария се обади на свекърва си. Гергана беше откровена, предимно справедлива жена. Ако някой казва истината, това е тя.
— Гергана, добър ден. Как сте?
— Здравей, Мария, мила. Ох, държа се някак. А ти?
— Добре съм. Вижте, искам да ви попитам нещо… Ралица често ли идва при вас?
Мълчание.
— Защо питаш?
— Просто се интересувам.
— Мария — гласът на Гергана стана по-сериозен — Ралица живее при мен. Вече три седмици.
Мария онемя.
— Живее? Искате да кажете… че се е преместила при вас?
— Разбира се. Каза ми, че вие с Александър вече не искате да ѝ помагате и е трябвало да напусне квартирата си. А аз… ами приех я. Къде да я оставя все пак — тя ми е дъщеря.
Вътре всичко застина от студ.
— Гергана, ние не сме отказвали помощта си. Аз специално ѝ извадих карта, за да може да плати всичко необходимо.
От другата страна на линията настъпи мълчание от изненада.
— Ти… какво направи? — попита най-накрая смаяно тя. — Каква карта?
— За храна, наем, транспорт. Александър поиска да помогнем и аз се съгласих.
— Мария… — гласът на Гергана потрепери — тя не ми е дала нито стотинка. Нито за храна, нито за сметки. Живее при мен на мой гръб и дори не предложи да участва в разходите. Мислех си, че наистина няма пари!
Мария затвори очи. Значи така било… Ралица се беше нанесла при майка си, спряла бе да плаща квартирата си и бе свела разходите си до минимум; а през това време харчеше парите от картата на Мария по ресторанти, дрехи и забавления.
— Гергана, благодаря ви! Аз… ще взема мерки.
— Мария, почакай! Не мисли, че съм знаела за това! Никога…
— Знам. Не се тревожете! Това не е ваша вина.
Мария затвори телефона и дълго време седя неподвижно втренчена в една точка. После отвори банковото приложение, намери картата на Ралица и я блокира. Три докосвания с пръстите ѝ стигнаха напълно.
— Как можа да блокираш картата на сестра ми?! — изкрещя мъжът ѝ насред хола.
Мария не стана от дивана; просто го гледаше — този мъж с когото живее вече десет години; от когото има дете; с когото са изградили общ дом… А сега той ѝ крещеше заради едно момиче, което ги беше измамило.
— Няма да позволя повече да ни използват — каза тихо но твърдо тя.
— Какво? — Александър почти се обърка от този отговор.
— Сестра ти ни излъга! Живее при майка ти безплатно и харчи парите ни за забавления! Обадих се на Гергана – потвърди всичко!
Александър отвори уста после я затвори; опита се нещо да каже но звук не излезе.
— Ти… обади ли се на майка ми? Провери ли ме?
— Разбира се че проверих! Защото ти не повярва в мен! Когато ти казах че видях Ралица в ресторант и мола веднага я защити – а мен не! Не мен – а нея!
— Тя ми е сестра!
— А аз коя съм? — най-сетне Мария стана като гласът ѝ прозвуча като стомана.— Съпругата ти! Майката на детето ти! Човекът който те издържа последните шест месеца докато опитваш с проекта си… И вместо поне веднъж да ме чуеш – защити момиче което цинично ни използваше!
Александър пребледня.
— На какво намекваш?
