— Майка ти пак закъснява? Нищо, баба е тук. Баба винаги е до теб. А майките сега всички са кариеристки.
— Няма проблем, ще почакам — отвръщаше Павел.
Йорданка никога не говореше направо. Тя посяваше съмнения, завинтваше винтчета в сърцето на момчето, докато той не започнеше да се обърква: майка — коя е тя? Тази, която бърза за работа? Или онази, която пече сладки вкъщи?
Вечерта, когато Елена се прибра у дома, отново я обзе тревога: Павел сякаш не я чакаше. Не се втурна към нея, не се усмихна. Просто я погледна.
— Здравей, мамо — тихо каза той и се обърна към баба си.
— Пуснах му анимационно филмче — побърза да отговори Йорданка. — Днес беше изморен.
— Ясно.
Вечерта мина като в мъгла. Елена легна до мъжа си в леглото, но между тях нямаше въздух — сякаш бетон.
— Забеляза ли, че Павел започна да ме избягва?
— Недей да измисляш, Елена. Мама е добра жена, няма да направи нищо лошо. Просто Павел е свикнал с нея. Не ти ли харесва, че имат добри отношения?
— Притеснява ме това, че спря да ми вярва.
— Елена… — Тодор въздъхна уморено. — Просто си натрупала умора.
Тя се обърна към стената. Той нищо не разбра или може би просто не искаше да разбере.
Една сутрин Елена чу как Павел говори по телефона с баба си:
— Мамка пак ще ходи на работа… Не, филмчета не ми пусна… Аха… Ти си най-добрата, бабо.
Елена стоеше зад вратата със стиснати зъби.
По-късно тя го попита спокойно:
— Говори ли с баба?
— Аха.
— И за какво?
— За нищо особено… Каза само, че съм ѝ по-нужен отколкото на теб.
— Какво?
— Ами ти все работиш…
— Павле, разбираш ли защо работя? За теб и за нашето семейство…
— А баба казва, че децата не са заради работата. Че майките трябва да са с децата си, а не да изкарват пари.
Той говореше спокойно и дори не осъзнаваше как постепенно го настройват срещу майка му.
Една съботна сутрин Елена отиде при Йорданка. Тодор остана вкъщи с Павел — тя го помоли така и обясни просто: иска само да поговори насаме с майка си. Той кимна без особен интерес. Както винаги – „женски работи“.
Свекървата разтвори широко вратата сякаш наистина се зарадва на появата ѝ.
— Елена? Здравей! Какво те води сама насам?
— Имаме нужда да поговорим — каза Елена направо. — Само двете.
Йорданка се напрегна и лицето ѝ потъмня леко, но отстъпи назад и я пусна вътре.
В кухнята Елена предпочете да остане права вместо да седне.
— Искам да престанете да настройвате Павел срещу мен.
