«ВСИЧКИТЕ ДА НАПУСНЕТЕ дома ми… веднага!» — каза спокойно Ива и им даде един час

Толкова подло, че вече никога няма да простя.
Истории

— Напълно СЕРИОЗНО. Имаш един час.

Камелия пламна от яд:

— Иван, не позволявай на тази надменна гъска…

— Мамо, хайде да тръгваме — Иван стана. — Ива, ще говорим по-късно.

— НЕ, няма да говорим. Адвокатът ми ще се свърже с теб за РАЗВОДА.

Щом вратата се затвори след тях, Ива се строполи на дивана. Ръцете ѝ трепереха, но странно чувство на облекчение изпълни душата ѝ — дори ѝ се прииска да се разсмее. Извади телефона си и набра приятелката си:

— Нели? Да, аз съм. Помниш ли, спомена нещо за добър бракоразводен адвокат?

Седмица по-късно Ива вече седеше в кантората на Илиян. Адвокатът беше млад, но опитен в семейното право.

— И така, Ива, апартаментът е твоя собственост отпреди брака — това значително улеснява ситуацията. Но съпругът ви може да претендира за обезщетение, ако е имало подобрения с общи средства.

— Ремонтът платихме с мои пари. Имам всички фактури.

— Чудесно. Тогава той няма никакви права върху имота. Но бъдете готова — битката ще е мръсна. Познавам адвоката на съпруга ви — Виолета не подбира средствата си.

Ива имаше усещането, че е готова за всичко. Или поне така вярваше… докато не започна истинското шоу. Иван и майка му започнаха цяла кампания срещу нея: първо звъняха на общи познати и разказваха как Ива била безсърдечна жена и изгонила мъжа си на улицата; после Камелия започна да звъни в офиса на Ива и да се оплаква пред ръководството колко „морално разлага колектива“.

— Ива — повика я в кабинета си Любомир, директорът на фирмата. — Много ми е неприятно да говоря за това, но свекървата ви направи сцена на рецепцията.

— Извинявам се искрено, че личните ми проблеми стигнаха до работното място. Ще взема мерки.

— Надявам се! Ценим много работата ви, но репутацията на фирмата…

Излизайки от кабинета му, Ива реши веднъж завинаги да сложи край на това безумие. Обади се на Иван:

— Веднага прекрати всичко това! Кажи на майка ти да престане да ме тормози в офиса!

— Какво мога да направя? — по линията се чуваше шум от кафене. — Мама е самостоятелен човек.

— Иван, ще ви съдя за клевета и тормоз!

— Опитай! Ние имаме най-добрите адвокати!

— „Вие“? — присмя се Ива. — Имаш предвид МАМА ти? Иван, осъзнаваш ли изобщо колко си станал мамин син? Без нея една крачка не можеш сам!

— МЛЪКНИ! — изкрещя Иван. — Нямаш представа! Този апартамент ми ТРЯБВА!

— За какво? Родителите ти имат две къщи!

— Не те интересува! Просто дай апартамента и ще се разведем мирно!

— НЕ! Край!

Ива затвори телефона ядосано. Същата вечер при нея пристигна сестра ѝ — Маргарита: енергична жена и следовател по професия.

— Иве, какво става тук? Нели ми каза нещо за номерата на Иван и компанията му…

— Представяш ли си? Иван и майка му искат МОЯ апартамент! Апартамента от баба ни…

Магарита сви вежди:

— Откъде тази внезапна припряност? Седем години живяхте заедно и изведнъж стана толкова спешно?

— Нямам идея… Но Иван буквално каза: „ТРЯБВА ми този апартамент“.

— Хм… Знаеш ли какво? Ще проверя някои неща… Имам познати с достъп до делата му.

Три дни по-късно Маргарита я потърси:

— Иве, трябва веднага да поговорим! Това което разбрах… Ела у нас!

При сестра си Ива чу новини от които буквално ѝ секна дъхът.

—Iван има огромни дългове… Наистина огромни суми! Забъркал се е във финансова пирамида и навил няколко клиенти от фирмата си също да инвестират там… Пирамидата рухнала – клиентите искат парите обратно… Ако не плати – ще го съдят… Трябва спешно откъдето може пари…

– Значи решил просто да продаде моя апартамент?

– Точно така… Дори според това което видях вече го е предложил като обезпечение – показвал документи все едно жилището е общо притежание…

– Това вече е фалшификация!

– Да – наказателен случай… Иве – мъжът ти гази до шия в блатото… На твой гръб търси спасение…

Ива просто седеше онемяла от чутото – седем години брак а всичко било лъжа…

– Какво правя сега?

– Първо веднага подай сигнал за опит за измама; второ провери всички документи по жилището дали няма фалшиво пълномощно; трето смени ключалките още днес…

На следния ден Ива изпълни всичко както сестра ѝ каза: ключалките смениха още по обяд; а вечерта пред вратата вече беснееше Иван:

– ОТВАРЯЙ! – блъскаше той яростно.– Iva веднага ме пусни вътре!

Ива извика полицията; патрулните прибраха Иван и го предупредиха повече да не нарушава обществения ред.

Продължение на статията

Животопис