— Може би трябва да прехвърлиш апартамента на мое име. Знаеш… просто за всеки случай — предложи съпругът на съпругата си.
Ива застина с чашата вода в ръка. Иван седеше на кухненската маса и прелистваше документи, донесени от офиса. Гласът му звучеше толкова обикновено, сякаш обсъждаха смяна на тапетите или покупка на нов диван.
— За всеки случай? — попита тя бавно, докато оставяше чашата. — За какъв точно „случай“ говориш?
Иван вдигна поглед от документите и Ива видя нещо ново в очите му — студена пресметливост, която досега умело бе криел зад маската на грижовен съпруг.
— Всичко може да се случи — сви рамене той. — Неспокойни времена са. Освен това аз съм глава на семейството, логично е имотът да е на мое име.
— Логично? — Ива седна срещу него. — Този апартамент го получих от баба ми. Още преди да се оженим.
— Именно затова казвам да го прехвърлим. Съпрузи сме, няма ли значение на чие име е имуществото?
— Ако наистина няма значение, тогава нека остане така, както Е.
Иван бутна документите настрани. В движенията му се усещаше напрежението, което Ива бе научила да разпознава през седемте години брак.
— Ива, не бъди инатлива. Това е само формалност. После поне няма да има проблеми с данъците.
— Какви данъци? Всичко плащам изрядно.
— НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА! — повиши изведнъж тон Иван. — Просто направи каквото ти казвам и толкова!
Ива мълчаливо стана.
— Къде отиваш? Не сме приключили разговора!
— В спалнята. Разговорът ПРИКЛЮЧИ.
— СПРИ! — Иван я хвана за китката. — Да не би да нямаш доверие на собствения си съпруг?
Ива рязко издърпа ръката си.
— След такова „предложение“ — вече НЕ.
От вратата се обърна още веднъж:
— И никога повече НЕ МЕ ПИПАЙ така. НИКОГА.
Иван остана до масата и барабанеше с пръсти по плота. Извади телефона си и набра номер.
— Ало, мамо? Да, говорих с нея. Инати се, ГАДИНАТА! Не, не се съгласи. Остава „Б“ планът.
На следващата сутрин аромата на омлет изтръгна Ива от съня ѝ. Иван шеташе в кухнята и си тананикаше някаква мелодия.
— Добро утро, любов моя! — усмихна ѝ се широко той. — Приготвих ти любимата закуска! Извинявай за вчерашното… малко прекалих.
Ива подозрително седна на масата. През годините бе научила всички номера на мъжа си: след скандала идват помирителната закуска… а след закуската нова атака.
— Иван, ако това е пореден опит…
— Никакъв опит! Просто искам да ти угодя днес… Между другото, днес ще дойдат мама и татко – много им липсваме!
Ето я пак тази схема… Ива остави вилицата си върху чинията.
— Вече са тръгнали ли?
— Да, ще са тук до час най-много! Мама много държи да поговори с теб – каза че било важно…
Точно един час по-късно пристигна свекървата – Кamelia: висока жена със строг поглед и безупречна прическа; а след нея Zlatko – пълната ѝ противоположност: тихо приведен мъж, свикнал винаги да ѝ угажда във всичко.
– Ива – започна Kamelia веднага щом прекрачи прага – Иван ми разказа за вчерашния ви разговор…
– Мамо… първо чайче може би? – опита се Иван да смекчи тона й…
– После ще пием чай! Сега решаваме това! Ива… длъжна си веднага да прехвърлиш апартамента на името на моя син!
– ДЛЪЖНА?! – изпъчи се Iva – НА КАКВО ОСНОВАНИЕ?!
– Седем години сте женени… Иван издържа семейството… плаща сметките…
– Разходите делим наполовина! Не работя по-малко от твоя син!
– Не прекъсвай възрастните! В едно истинско семейство имуществото е записано НА МЪЖА! Така е правилно… така е традицията!
– Коя традиция? – скръсти ръце Iva – Тази дето жената е СОБСТВЕНОСТ НА МЪЖА?
Zlatko притеснено покашля:
– Може би все пак един чай…
– МЪЛЧИ! – сряза го жена му остро – Iva… настоявам незабавно да започнете процедурата по прехвърляне… иначе…
– ИНАЧЕ КАКВО?! – стана Iva права – Какво ще направите?
– Ще вземем Иван от този дом… и той ще подаде молба за развод!
Iva погледна към мъжа си; той ровеше в телефона си и избягваше погледа й…
– Иван… сериозно ли позволяваш майка ти така да ми говори?!
– Иве… разбери ме… мама само добро ни мисли…
– НАС ли? Или теб? Погледни ме в очите и кажи: Наистина ли можеш да поискаш развод заради един апартамент?!
Той повдигна глава; а Iva вече виждаше отговора още преди думите:
– Ако трябва… мога…
Настана тишина; първо я наруши Kamelia:
– Виждаш ли Iva… изборът е твой: или апартаментът става собственост на Ivan или развод!
– Има още една възможност – каза спокойно Iva: – ВСИЧКИТЕ ДА НАПУСНЕТЕ дома ми… веднага!
– Как смееш…
– Това Е МОЯТ апартамент! Настоявам ДА ГО ОСТАВИТЕ незабавно!… Ivan… прибери си багажа…
– Иве… това не го мислиш сериозно…
