Сега Елена имаше много свободно време, а и се появи нужда да изкарва повече пари.
Дните, седмиците и месеците летяха. Не винаги ѝ беше лесно. Понякога, когато заспиваше в студеното легло, тя плачеше и си спомняше как Александър я прегръщаше преди сън.
„Прегръщаше ме, а после отиваше при друга жена“, мислеше мрачно Елена и това ѝ даваше сили да вярва, че разводът е бил правилната стъпка.
Тя никога не се обаждаше на Александър, но бившият ѝ съпруг все пак понякога се появяваше. Сякаш го засягаше, когато разбираше, че бившата му жена е пътувала някъде. Напрежението у него личеше всеки път, когато в социалните мрежи виждаше снимки на Елена сред непознати хора или на нови места.
Времето минаваше и Елена все по-рядко си спомняше за бившия си съпруг. Вече не се ядосваше и дори не тъгуваше. Интересният живот я бе погълнал дотолкова, че нямаше време да страда по миналото. Предстоеше поредната отпуска и жената изведнъж с изненада осъзна, че е щастлива със своята свобода.
„Мога сама да решавам как да прекарам отпуската си — мислеше радостно тя — вече не ми се налага да се съобразявам с никого.“
Елена обмисляше възможността да замине за Китай. Преди няколко месеца се беше записала на курс по китайски език заедно с колежка. Сега много ѝ се искаше да общува с носители на езика.
Жената разглеждаше с интерес офертите на туроператорите, когато й се обади Христина. Изненадана, Елена вдигна телефона. За миг си помисли дали нещо не е станало с Александър.
— Александър е жив и здрав — каза момичето — но много бих искала да поговорим лично. Моля Ви, не ми отказвайте тази молба.
С досада Елена си помисли колко малко време има за безсмислени срещи. И все пак нещо я подтикна да приеме поканата. Каза на Христина, че може да се видят вечерта в кафене.
Преди година Христина ѝ бе изглеждала невероятно красива като съперница; днес обаче момичето вече не я впечатляваше с външността си.
— Христина, за съжаление имам много малко време — усмихна се Елена — хайде да изпием по едно кафе и Вие набързо ми кажете защо съм тук.
Момичето кимна и започна да говори. Докато слушаше бившата си съперница, Елена усети как от изненада повдига вежди.
— Моля Ви вземете обратно Александър — каза Христина — повече така не мога! Постоянно ме сравнява с Вас! Виждам колко му липсвате… Тайно разглежда Вашите снимки в социалните мрежи или кара децата да му показват видеа с Вас…
— Разведени сме, Христина — поклати глава Елена — отношенията ни са минало.
— Елена, но Вие страдахте толкова много когато той Ви напусна! Знам го със сигурност! Той направи огромна грешка – сам често ми го казва… Само че го е страх дали ще го приемете обратно… Ако само му дадете шанс…
Елена стоеше като вцепенена; не знаеше какво точно трябва да отговори на думите на бившата си съперница. Някога би била щастлива от такова признание – но сега чувствата на бившия ѝ мъж вече изобщо не я интересуваха.
— Елена… той започна да ми изневерява… Просто е непоносимо! Ако знаете само колко страдам… А всъщност страда и той – веднъж каза: ако ме приемете обратно щял завинаги да Ви бъде верен…
Елена разбираше: ако не прекъсне Христина навреме – момичето ще продължи още дълго така. Но смисъл нямаше никакъв; затова учтиво я помоли за малко тишина:
— Христиночка*, простете ми… но аз Александър вече не желая до себе си — каза искрено Елена — някога страшно Ви се ядосвах и мечтаех той пак да се върне при мен… Но това време е далеч назад! Не можете дори да предположите колко добре ми е като свободна жена! Оказа се колко много интересни моменти са преминали край мен докато бях с Александър…
Христина опита някакси още веднъж – но Елена просто не позволи това: Не – категорично НЕ! Не желаеше повече нищо свързано с Александър; той беше част от миналото ѝ – място в бъдещето й нямаше!
— Повече никога нито ми звънете нито пишете! — заяви усмихнато Елена и помоли сервитьора за сметката — няма повече място за Александър в живота ми!
След тези думи жената стана от масата и напусна кафенето. По някаква причина ѝ идваше просто ей така – спонтанно – да се засмее; нямаше причина сама пред себе си поне този път това удоволствие да отказва… Засмя се високо без капка притеснение кой какво ще помисли: тя беше свободна – тя беше щастлива!
Не задълго обаче продължи абсолютната свобода на Елена: след година започна връзка със стойностен мъж който истински я обичаше и полагаше грижи за нея; скоро й предложи брак.
Александър и Христина останаха още известно време заедно – но официален брак така й не сключиха; Александър остана верен на старите навици: тръгва по купони или завързва връзки с други жени… Скоро Христина вече издържа повече и го напусна окончателно.
Няколко пъти Александър опита разговор със старата си жена; намекваше колко би искал семейството им пак „да бъде цяло“… Но звънливият смях на Елена при всяко негово „великодушно“ предложение ясно показваше: никакъв шанс няма любовта им някога пак да възкръсне.
–
*Забележка: Умалителното „Яночка“ → „Христиночка“ (по речника)
