— Искаш или не, но след час ще съм при теб — заяви Полина по телефона, след като Елена поне десет пъти отказа да се срещнат.
По тона на приятелката си жената разбра, че Полина наистина ще дойде. Огледа се — в апартамента беше прашно и неуютно. Кухнята имаше нужда от почистване. За миг Елена започна да оправя дома си. За един час, разбира се, нямаше да успее напълно, но поне вече нямаше да е толкова страшно да пусне приятелка си вътре.
Полина, щом влезе, се огледа. Веднага разбра, че Елена току-що е чистила вкъщи. Само че явно беше забравила да приведе себе си в ред.
— Ех, Елена, а ти винаги беше красавица — с укор каза Полина на приятелката си. — Какво ти е на главата?
— Ох, Поли, нямам сили дори да си оправя косата — поклати глава Елена. — Дори не мога да повярвам, че някога всяка сутрин започвах с прическа.
— Не ходиш на работа, доколкото разбирам — отбеляза Полина и делово извади донесените продукти на масата.
Елена поклати глава. Беше взела три седмици отпуск от работа.
— Никога досега не съм чувала някой така бездарно да използва отпуската си! — възмути се Полина и подаде на приятелката си сандвич със сирене и шунка.
Елена погледна сандвича и изненадано осъзна колко е гладна. С наслада отхапа от хляба и взе чашата си да налее кафе.
— Колко още можеш да не ходиш на работа? — попита Полина.
— Още малко повече от седмица — отвърна Елена и с интерес надникна какви още продукти е донесла приятелката ѝ. — Ох, хайде да направим една салатка!
Полина одобрително кимна. Щом Елена вече проявява интерес към храната – това е добър знак. Явно най-тежкото вече е минало. Сега оставаше изоставената съпруга най-сетне да се погрижи за себе си и да открие всички удоволствията на свободния живот.
— Така значи, красавице моя — заяви Полина решително — изобщо не ме интересува какво ще ми кажеш сега! Като твоя приятел настоявам: замини на едно малко пътешествие! Спешно трябва да смениш обстановката!
— Кога? — изплашено попита Елена.
— Днес! — отсече Полина и веднага влезе в сайта на туристическа агенция. — Ще заминеш за Пловдив! Ах… това винаги ми беше мечта, но за жалост няма как аз самата сега да дойда с теб. Така че моите фантазии ще трябва ти сама да осъществиш!
Елена опита първоначално да възрази, но скоро разбра, че приятелката ѝ изобщо не обръща внимание на думите ѝ. А тя самата се чувстваше твърде безсилна за съпротива.
По-късно жената дори не можеше ясно да си спомни как е стегнала багажа и напуснала апартамента. Когато дойде на себе си вече седеше в креслото на самолета и гласът на пилота обявяваше: след няколко часа кацат в Пловдив.
***
„Виж ти… никога досега не съм пътувала сама“ – помисли си Елена гледайки през прозореца – „Александър никога дори не би чул за това аз някъде сама или без децата.“
На жената ѝ стана смешно: мъжът ѝ години наред ѝ изневеряваше наляво-надясно, но никога не ѝ даде истинска свобода! А тя – глупачката – приемаше това за любов… Веднъж годишно двамата с Александър ходеха до морето; но дума не можеше и дума става тя сама някъде по свое желание…
Самолетът още даже не бе кацнал в Пловдив, а Елена вече се чувстваше добре! Тя даже трудно можеше точно да опише това усещане – сякаш огромен товар падна от раменете ѝ и противният буца в гърлото чудодейно изчезна…
Удобен автомобил от туристическата фирма я посрещна от летището до прекрасно място: приветливи дървени къщички сред много зеленина и басейн със синя вода…
Елена дори се засмя когато пое този свеж вкусен въздух с пълни гърди – виж ти… преди никога не бе могла така свободно просто…да диша!
Безкрайният Пловдив пред очите ѝ я удивляваше със своята кристална чистота; красив както от брега така и през прозореца на колата… На следващия ден тя тръгна с лодка по реката (или езерото) и остана поразена колко прозрачни са водите му – чак до голяма дълбочина личаха камъчета!
За първи път от много време насам жената поиска сама снимки – качи ги после във фейсбук само заради близките: за доказателство пред деца/приятели че всичко й е наред… Учудващо първата реакция бе именно от Александър; тя веднага изтри неговото съобщение без даже го чете:
„Още ми е прекалено болно“ – помисли тя – „Не желая пак себе си натоварвам.“
Пътешествието беше просто фантастично! На връщане жената реши непременно трябва някакси благодари на приятелката дето я изпрати тук; поддавайки се импулса поръча през сайта две екскурзии с открита дата:
„Полина ще може тук идва със съпруга когато пожелаят“ – усмихна се мислено Елена…
***
Пътуването до Пловдив оказа мощен лечебен ефект върху ранената душа на жената. След завръщането тя запретна ръкави за ремонт вкъщи; а в института помоли допълнителни лекции й дадат…
