Ако Петър Христов някъде е бил с някоя, това си е проблем на тази, която се е отпуснала под него! Аз няма да деля! Той беше мой баща! Значи всичко, което имаше, вече е мое!
– Но той е и техен биологичен баща – възрази Даниела. – Още повече, самият той искаше да раздели наследството!
– Ако беше искал да го раздели сам, щеше да го направи, а не да ми оставя указания! А щом ми е оставил правото аз да реша, тогава решавам така: всички те, тази нещастна дузина, ще се оправят някак си без парите на моя баща!
– Виктор Костов, но баща ти имаше много пари, и нашата част ще ни стигне! – опита се да го убеди Даниела.
– Не „ни“, а „ми“! И аз не искам една тринадесета, а тринадесет от тринадесет части! И съм в своето право! – Виктор Костов остана непреклонен.
Даниела обаче снима листа с фамилиите и данните и сама се обади на всички и ги покани при нотариуса, за да предявят правата си върху наследството.
Такъв обрат при обявяването на завещанието Виктор Костов изобщо не очакваше.
А когато от разговорите разбра, че някаква Даниела им се е обадила и дала цялата информация, едва не се задуши от ярост.
Вкъщи летеше пламтящ от праведен гняв с единственото желание – да троши всичко по пътя си!
***
– Виктор Костов, признай си честно: ако беше получил всичките тези пари за себе си – щеше ли изобщо да ги похарчиш за семейството? – попита Даниела.
– Разбира се че не! – отвърна той и веднага осъзна какво каза, но думата вече беше изречена.
– Така и мислех – каза спокойно Даниела. – Сигурно вече си харесал апартамент в центъра и луксозна кола? А може би нова жена – млада и енергична?
Виктор Костов се смути и наведе глава напълно разобличен.
– Така си мислех – повтори Даниела. – Ядосан си не защото парите са изчезнали, а защото мечтата ти пропадна. Няма да има нов апартамент или кола! Ще трябва със старата жена да останеш. Нали?
– Да! Да! Да! – извика Виктор Костов. – И всичко това е заради теб!
– Може би трябва още малко да те съжалявам? – подигравателно попита Даниела. – Ах, нашият бедничък Виктор Костов! Ще трябва със старата жена в стария апартамент без пари да живее! Как ще го преживее горкият?
– Даниела… май прекалих? – каза извинително Виктор Костов. – Извини ме… Просто такива пари ми минаха покрай носа… Жал ми е до болка!
Ех ти също не остана по-назад… Ами какво друго остава? Ще продължим както досега — друг избор няма!
– Как така няма? — учуди се Даниела. — Аз намерих един!
– Какъв? — попита Виктор Костов.
– Аз те напускам! И подавам молба за развод! Не желая повече с такъв човек да живея. Ако толкова ти се ще — започвай нов живот!
Апартаментът остава твой; кола нямаме; на сина ни вече не му се полагат издръжки; а наследството ще ти стигне засега.
Можеш с него някоя нова жена да примамиш — ако тя междувременно не ти вземе апартамента също!
Даниела като по вода гледаше: след половин година при нея допълзя Виктор Костов — оскубан като кокошка — но тя вече не го прие обратно. А синът им по това време учеше във Варна и градеше своя възрастен живот.
А историята за наследството на блудния дядо стана първата семейна легенда и урокът как трябва човек честно да живее — а не като Виктор Костов.
Автор: Максим Родопски
