— И колко дълго смяташ да се влачиш така, чакайки да не остане родителят ти? Чу ли се изобщо какво говориш?
— Айде стига! Разприказва се! – махна с ръка Виктор Костов. – Колко да искам назаем?
***
За смъртта на баща си Виктор Костов научи по телефона. Майка му вече беше починала преди около пет години.
А баща му, след като погреба жена си, продаде бизнеса и тръгна да пътешества. Някъде се заразил с нещо и седемдесетгодишният му организъм не успя да пребори болестта.
Виктор Костов едва издържа, докато разговаряше със скръбен глас с медицинската сестра, която му съобщи новината. А щом затвори телефона, започна да танцува от радост — за щастие беше у дома!
— Край! Край! Свърши бедният живот! Ех, сега ще заживея истински! – ликуваше той.
— Ще заживеем, — поправи го съпругата му.
— Да-да-да! – поправи се Виктор Костов.
А Даниела долови фалшивите нотки в неговото съгласие.
***
— Какви са тези хора? – смаяно попита Виктор Костов нотариуса, след като получи копие от завещанието.
Да получи копие обаче не беше толкова лесно. Без официално запитване до нотариалната камара изобщо отказваха да говорят с Виктор Костов, позовавайки се на процедурата.
Казаха му, че имуществото ще бъде предадено след огласяване на завещанието, а къде е то и какво пише в него — само по официално запитване.
Виктор Костов премина през бюрократичните спънки, но резултатът меко казано го изненада. Освен него в списъка на наследниците имаше още дванадесет души.
— Разбирате ли, аз нямам информация — отговори нотариусът. — Но в документите има писмо от Петър Христов, адресирано лично до вас.
„Сине мой, може би ще ме осъдиш, но не винаги бях верен на майка ти. Да, имах връзки извън брака.
Ясно е, че това не мина без последствия, но никой никога не ми е предявявал претенции нито за бащинство, нито за издръжка.
Но разбирам: щом децата ми не са имали истински баща до себе си, поне след смъртта ми нека получат нещо от мен.
Обиколих всички места, където можеше да остане мое дете. Мисля си — намерих всички тях.
И от всеки тайно взех генетичен материал — за да се уверя дали детето е мое.
Приложен е списък с дванадесет потвърдени наследници.
Към завещанието прилагам резултатите от ДНК анализите. Можеш да ги провериш повторно при нужда.
Сине мой, моля те — обади се на всичките си братя и сестри и ги помоли да подадат заявление за своя дял от наследството. Това ще бъде честно и справедливо!
Твоят баща.“
Виктор Костов прочете писмото и погледна към нотариуса:
— А ако тези хора не подадат заявленията си — тогава какво става?
— В такъв случай няма да получат своя дял от наследството и цялото имущество ще премине към заявения наследник.
— А в документите пише ли някъде дали баща ми лично им е казал кой им е баща или че им се полага нещо?
— Такива данни няма — отвърна нотариусът и хвърли кос поглед към Виктор Костов.
— Може ли да взема копие? – усмихна се Виктор Костов.
— Разбира се — каза нотариусът.
А вкъщи избухна пореден скандал.
— Виктор Костов, длъжен си да изпълниш волята на баща си! – настояваше Даниела.
— Не съм длъжен! Няма пък аз своето наследство дето го чаках толкова години да го деля с някакви непознати хора!
