Даниела сякаш гледаше в бъдещето. След половин година при нея се довлече Виктор Костов, целият разбит и окаян, но тя не го пусна вътре. А синът им по това време вече учеше във Варна и градеше своя самостоятелен живот.
— Сама ли осъзнаваш какво направи? — крещеше Виктор Костов. — И как посмя да се месиш там, където не ти е работа? Това изобщо не те засяга!
— Именно! — отвърна хладно Даниела.
— Какво „именно“? — Виктор Костов не можеше да си намери място. — И още имаш наглостта да ми отговаряш?
— Виктор Костов, успокой се! — помоли Даниела.
— Ще се „успокоя“ така, че няма да има място за теб дори на парахода! — разхождането му из стаята го изнервяше още повече. — И с тази жена съм живял двайсет години!
Син съм възпитал! А тя? А просто така взе и зачеркна целия ми живот!
— Нищо в живота ти не се е променило — каза Даниела. — Ще живеем както досега.
— Ти може да живееш както преди! — продължаваше да размахва ръце Виктор Костов. — А аз може би цял живот съм чакал този момент!
Да, точно така – чаках! И когато най-накрая дочаках, появи се цялата в бяло – справедлива и честна – и развали всичко, което можеше!
— Виктор Костов, забрави ли, че това беше последната молба на баща ти? — напомни Даниела.
— Не ме интересуват неговите молби! Били последни или предпоследни! — негодуваше Виктор Костов. — Колко пъти съм го молил? За кола, за апартамент, дори просто за почивка! И ти прекрасно знаеш какво винаги казваше той!
— Да, знам — отвърна Даниела. — Всичко, което искаш, сине мой, трябва сам да постигнеш.
— Ето затова исках всичко сам да постигна! Сам чаках той да си отиде! И точно тогава трябваше ти да се намесиш!
Минавайки покрай шкафа, той удари с юмрук по вратата:
— Да видим кой те е молил? Защо трябваше ти да се намесваш? Без теб щяхме чудесно да се оправим!
— Виктор Костов, дръж се прилично! И недей чупи мебелите! — повиши глас Даниела.
— Аха, сега ще ми говориш за приличие ли? — спря насред стаята той. — Приличие номер едно: В кой учебник пише, че е нормално да се бъркаш в чужди работи?
И второ: а моят Петър Христов беше ли приличен човек? По-неприличен трудно ще намериш! Завещанието му е доказателство за това!
— Достатъчно! — настоя Даниела, но мъжът не я чу.
— Добре че майка ми не доживя този позор! Света жена беше тя – до края вярваше, че има добър и верен съпруг! А то какво излезе… Срам ме е даже от него!
— Още повече причина тогава… Защо са ти парите на такъв човек? – каза Даниела.
— Парите нямат мирис! Можеха поне малко да смекчат спомена за този женкар! А сега какво ще правя аз? Баща ми бил голям бабаит – а жена ми помогна така добре та останах без стотинка!
— Ще получиш равен дял – отбеляза Даниела.
— Точно това чакаше ти – веднага разбрала си, че нищо няма да получиш!
— Просто изпълних последната воля на баща ти – каза Даниела – и ти дадох възможност да останеш честен човек.
— По-добре безчестен бих бил… но поне с пари! – изкриви устни Виктор Костов.
***
Скандалите между Виктор Костов и Даниела започнаха две години след сватбата им. Както започнаха тогава – така почти двадесет години не стихваха нито за миг. Причината беше проста и ясна: парите.
