Когато тортата бе нарязана и всички седяха около масата Петър изненадващо стана прав с чашата:
— Искам тост! За моя син който днес навършва четиридесет и една години; за това че бе по-мъдър от баща си; намери сили сам промени онова което не работеше у тях; не го беше страх срещу навика нови здравословни традиции сам създаде… И– той погледна към Елица–за прекрасната му жена която му помогна във всичко това!
— За Александър и Елица!– подкрепиха всички останали.
Само Светлана мълчеше но когато очите им срещаха тези на снаха ѝ свекървата едва забележимо кимваше… Не беше пълно признание или извинение но бе крачка към разбирателство–малка но важна…
След празника когато двамата с Александър вече бяха у дома Елица попита:
— Не съжаляваш ли че всичко толкова много се промени?
Александър замислено замлъкна после поклати глава:
— Не… Знай че първи път усещам истинско семейство: такова дето никой няма роля предварително написана която никой няма право никога нарушава; а такова дето има уважение всеки може бъде себе си…
— И всичко само защото отказах един обяд?!–усмихнато рече Елица…
— Не.– сериозно отвръща той.– Всичко защото ти посмя нарушиш неписаните правила… Понякога трябва просто „не“ казано навреме та промяната стане възможност…
Той прегръща жена си тихо добавяйки:
— А дали тази вечер няма двамата нещо вкусно сами измислим? Гладен съм!
Елица прихвана смях кимвайки… Да готви със съпруга доброволно а не защото някой го очакваше–това бе напълно различно преживяване…
След половин година Петър със Светлана обявиха че ще опитат връзката им наново… Никой не очакваше такъв обрат но всички бяха радостни дори самата Елица която вече бе свикнала свекървата винаги звънне преди визита никога повече критики към домакинските ѝ умения…
– Никога нямаше дори през ум ми мине че моето „Не ви готвя!“ ще доведе до повторното събиране родителите ти!–каза тя веднъж вечерта след новината;
– А аз благодаря че точно ти го каза.–отговори той.–Понякога трябва просто спреш онова което те прави нещастен та започнеш строиш истински важното…
И тук вече сама тя нямаше какво друго освен напълно искрено са съгласи: понякога един-единствен отказ може преобърне цяла система отношения… Нужно е само смелост навреме го произнесеш високо…
