Постепенно разговорът стана далеч по-конструктивен. Александър предложи ясни правила: семейните срещи занапред ще бъдат предварително уговорени поне ден-два напред; а задълженията около храната ще бъдат споделени между него и Елица ако срещата е у тях вкъщи.
Елица предложи още една идея:
– Би било чудесно понякога просто вместо вкъщи цялото семейство излезем някъде навън например в кафе или ресторант – така никой няма нужда специално готви а можем просто спокойно разговаряме!
Светлана реагира остро:
– В кафе?! Да харчим толкова левове напразно?!
Александър меко каза:
– Мамо ние вече не сме бедни както някога; веднъж месечно можем спокойно цялото семейство позволим подобен излет навън…
Петър добави усмихнато:
– И аз мога понякога почерпя всички ви – все пак имам право време със семейството прекарвам!
Светлана пак сведе устни недоволно но този път вече нямаше силата както преди напълно контролира ситуацията…
Нели замислено отбеляза:
– Всъщност татко има право: можем доста по-често цялото семейство виждаме Даша почти не познава дядо си…
— Аз бих искал това — усмихна се Петър на внучката си.
Към края на вечерта атмосферата осезаемо се разведри. Дори Светлана малко се отпусна, макар че все още държеше дистанция. Когато гостите започнаха да се приготвят за тръгване, Александър излезе да изпрати родителите си.
— Направи правилния избор, сине — тихо каза Петър, стискайки ръката на Александър. — Пази семейството си. И не повтаряй моите грешки.
Светлана, чувайки това, изсумтя, но не каза нищо. Целуна сина си по бузата и без да се сбогува с Елица, излезе от апартамента.
— Не се тревожи — каза Нели, прегръщайки Елица за довиждане. — Мама просто не е свикнала някой да ѝ противоречи. Ще ѝ мине.
Когато всички си тръгнаха, Елица и Александър останаха сами в притихналия апартамент.
— Благодаря ти — тихо каза Александър и прегърна жена си. — Ако не беше ти, щях да продължа да живея в този затворен кръг. И никога нямаше да се помиря с баща ми.
— Няма за какво — усмихна се Елица. — Просто исках да ни уважават.
— Знаеш ли за какво мисля? — Александър се отдръпна и я погледна в очите. — Може би трябва да се преместим? Да наемем апартамент по-далеч от мама? За да не може „случайно“ да минава всяка седмица.
— Готов ли си за това? — учуди се Елица.
— Мисля, че да — кимна Александър. — Имаме нужда от пространство, за да градим нашето семейство. По нашите правила.
