На следващата събота в апартамента на Елица и Александър се събраха всички: Светлана, Нели с Георги и Зорница, както и Петър. Елица беше приготвила почерпка, но този път Александър ѝ помагаше в кухнята вместо просто да стои при гостите в очакване жена му сама да обслужи всички.
Когато Светлана видя бившия си мъж, едва не се обърна веднага към изхода. Любопитството обаче надделя и тя остана въпреки явното недоволство във всяко нейно движение.
— И така… — започна Александър щом всички седнаха около масата, — събрахме се тук заради ситуацията в нашето семейство – заедно трябва да намерим решение удобно за всекиго!
— Какво решение може изобщо да има? – изсумтя Светлана.— Жена ти трябва просто да се извини за държанието си – толкова!
— Мамо… хайде първо взаимно просто спокойно всеки един от нас каже каквото мисли – без обвинения! – твърдо каза Александър.
Светлана стисна устни недоволно но замълча.
Александър се обърна към жена си:
— Елица… моля те разкажи какво точно те притеснява?
Елица пое дълбоко въздух:
— Работя като учител по математика – имам шест класа с над сто петдесет ученици общо; водя уроци проверявам тетрадки подготвям материали пиша отчети… Това ми отнема почти цялото време през деня! Когато идвате без предупреждение очаквайки веднага всичко друго просто оставям за сметка на готвенето за шестима души… това е невъзможно! Наистина нямам нищо против семейните срещи – само бих искала те винаги предварително поне малко планирани така че мога спокойно всичко подготвя навреме…
— Вижте я колко е „заета“! А къде останаха семейните ценности? Като бях млада винаги намирах време за роднините на мъжа ми! – не издържа Светлана.
Александър меко отвърна:
— Времената са други мамо; днес жените работят рамо до рамо с мъжете… Наистина работата при Елица е много; аз трябваше още отдавна повече активно самият аз помагам вместо само тя сама всичко върши…
Светлана драматично разпери ръце:
— До това водело модерното възпитание: някога жените уважаваха мъжете си и техните семейства!
Петър неочаквано прекъсна:
— Уважението трябва винаги взаимно; никой няма право само той лично уважение постоянно изисква а другите игнорира!
Светлана избухна:
— Теб никой не пита нищо тук! Двадесет години те нямаше никакъв – сега няма нужда акъл раздаваш!
Зорница тихо каза:
— Бабо моля те недей повишава тон… Хайде опитай поне този път спокойно поговорим…
Всички изненадано погледнаха тийнейджърката.
Зорница продължи:
— Елица е страхотен човек; винаги ми помага когато поискам помощ по математика; винаги черпи когато сме гости у тях… Просто този път дойдохме без предупреждение точно когато беше много натоварена – честно ли е тогава тя веднага всичко свое зарязва?
Светлана онемя от думите на внучката си които явно не очакваше…
Георги подкрепи жена си:
— Зорница напълно права; ако някой идва у нас непрекъснато без уговорка всеки път чакайки храна сигурен съм че никой няма особено щастлив ще бъде…
Нели възкликна възмутено:
— Георги?! На чия страна всъщност стоиш?
Георги спокойно отвърна:
— На страната на здравия разум Нели; държим се невъзпитано признай го…
