– Не ти ли изглежда странно майка ти сама звънне на работа на жена ти?! Че настройва теб срещу Елица и настоява за развод само защото веднъж останала гладна?!
Александър мълчеше вперил поглед надолу
– Повтаряш моята грешка синко… Аз цял живот слушах твоята майка; желанията ѝ поставях над своите собствени както над тези на семейството ни… Затова стигнахме до развод а ние двамата почти двадесет години почти никакъв контакт нямахме…
– Но мама каза че си напуснал заради друга жена… – объркано прошепна Александър
Петър горчиво се усмихна:
— Аз си тръгнах, защото вече не можех да понасям контрола и манипулациите. А другата жена се появи в живота ми много по-късно. Но на Светлана ѝ беше по-лесно да си представи, че съм предател, отколкото да признае собствените си грешки.
В стаята настъпи тежка тишина. Елица не знаеше какво да каже. Тя виждаше как Александър преработва информацията, как се променя изражението на лицето му.
— Не казвам, че майка ти е лош човек — продължи Петър. — Просто е свикнала да контролира всички около себе си. Така ѝ е по-спокойно. Но това разрушава отношенията, Александър. И сега тя разрушава твоя брак, а ти ѝ помагаш.
— Какво да правя? — объркано попита Александър.
— Решението е твое — сви рамене баща му. — Но ако искаш съвет — започни да поставяш граници. Кажи на майка си, че я обичаш, но ти и Елица имате право на свои правила в собствения си дом.
— Ще се обиди — тихо каза Александър.
— Разбира се — кимна Петър. — Ще се обиди, ще опита да те разчувства, може дори да заплаши с нещо. Но ако не го направиш сега, ще загубиш жена си. А после и следващата. И накрая ще останеш сам като мен.
Александър вдигна поглед към Елица:
— Прости ми… Аз… не разбирах какво правя.
— Не съм ти ядосана — меко отговори Елица. — Просто искам в нашето семейство правилата да са справедливи за всички. Нямам нищо против твоите роднини, наистина! Само искам те да уважават нашето време и нашия дом.
— Знаете ли какво? — Петър плесна с ръце. — Хайде да направим един голям семеен разговор! Да поканим Светлана, Нели със семейството ѝ и всички заедно спокойно да обсъдим всичко като възрастни хора! Какво ще кажете?
Елица и Александър се спогледаха.
— Съгласна съм — кимна Елица.
— И аз съм „за“! Време е всички най-после да пораснем… включително и аз самият! — заяви решително Александър.
