Александър замръзна:
— Какво обаждане?
— Майка ти звънна в училището и наговори лоши неща за мен пред директора ми – искала са ме уволнят.
— Не може да бъде… – объркано промълви Александър – тя никога…
— Попитай я сам – сви рамене Елица – макар едва ли ще признае истината.
В този момент пак позвъниха на вратата. Елица отвори и видя висок побелял мъж около шейсетте години.
– Добър вечер – каза непознатият – търся Александър… Това тук ли е?
– Тате?! – Александър надникна от спалнята невярващо – Какво правиш тук?
– Дойдох да видя какъв хаос е забъркала майка ти – спокойно отвърна мъжът – Може ли да вляза?
Елица направи място и пусна свекъра вътре в апартамента си; никога досега не беше виждала бащата на Александър лично; знаеше само че родителите му са разведени още когато той бил дванадесетгодишен и след това Петър живее в друг град.
– Казвам се Петър – представи се мъжът като протегна ръка към Елица – Извинете ме че пристигам без предупреждение… изглежда това ни е семейна традиция!
В очите му проблеснаха весели искрици и по лицето на Елица невольно премина усмивка.
– Откъде разбра какво става? – все още объркан изглеждаше Александър
– Нели ми звънна – отвори Петър – Каза че тук върви семейна драма а мама смята да те спаси от „лошата жена“. Реших лично да видя какво става…
– И дойде чак от друг град?! – недоверчиво попита Александър
– Вече година живея тук пак… работя като консултант във строителната компания… Просто не исках да се меся излишно; мислех че сам ще ме потърсиш когато имаш нужда
Седнаха всички във всекидневната; Петър разглеждаше с интерес помещението
– Хубаво ви е тук… уютно! Разкажете сега какво стана?
Елица и Александър заговориха едновременно но после млъкнаха
– По ред… моля ви! Започнете вие първо… – предложи Петър
Елица разказа как роднините на мъжа ѝ постоянно идват без предупреждение точно по време за обяд очаквайки тя винаги да ги храни въпреки работния ѝ ден; как свекровата критикувала домакинските ѝ умения и я учела „как трябва“; а последния път просто отказала повече тия изисквания
– А сега ти синко… – обърна се Петър към Александър
– Мама казва че Елица не уважава семейството ни… лоша домакиня била… ако тя не поиска прошка пред всички по-добре било всеки по своя път…
Петър тежко въздъхна:
– И разбира се пак избра страната на майка си… както винаги…
– Какво друго можех?! Тя нагруби мама!
– Не я нагруби… просто отказа искане което намира несправедливо! Това са различни неща…
