В дома беше тихо и пусто. Елица провери телефона си – нямаше нито едно съобщение от съпруга ѝ. Опита се да му се обади, но попадна на гласова поща. Реши да се заеме с нещо полезно и започна да подрежда кухненските шкафове – отдавна го планираше, но все не ѝ оставаше време.
На вратата се позвъни. Сърцето на Елица подскочи — дали Александър се е върнал? Но на прага стоеше съседката, Надежда.
— Елица, всичко наред ли е при теб? — попита възрастната жена. — Видях как твоят Александър си тръгваше с куфар в събота. Да не сте се скарали?
— Всичко е наред, Надежда, — учтиво отвърна Елица. — Просто малко недоразумение.
— Заради свекървата ти, нали? — неочаквано попита съседката и като забеляза изненадата на Елица, добави: — Видях колата ѝ пред входа. Често ви посещава.
— Да, доста често идва, — въздъхна Елица.
— И винаги без предупреждение, за да не можеш да се подготвиш? — със съчувствие попита Надежда. — А после критикува храната ти и реда в дома?
Елица погледна учудено към съседката:
— Откъде знаете…?
— И аз имах такава свекърва, — усмихна се възрастната жена. — Само че тогава времената бяха други. Тридесет години търпях, докато моят Теодор… не си отиде. А ти си смела, че още от началото показа характер.
— И при вас ли мъжът ви отиваше при майка си? — с надежда попита Елица.
— Разбира се! — засмя се Надежда. — Три пъти през живота ни. Но винаги се връщаше обратно. Къде ще иде? Най-важното е да не отстъпваш. Правилата трябва да се поставят още в началото, иначе после е късно.
След разговора със съседката Елица почувства облекчение. Поне разбра, че не е единствената жена, решила да се противопостави на семейните традиции.
Във вторник вечерта пак позвъниха на вратата. Този път беше Александър. Изглеждаше изтощен и уморен.
— Дойдох за вещите си, — каза той и прекрачи прага на апартамента. — Ще поживея известно време при мама.
— Сериозно ли говориш? — Елица не можеше да повярва. — Само защото веднъж не нахраних роднините ти?
— Не става въпрос за това, — Александър започна да прибира дрехите си от шкафа. — Обиди семейството ми. Мама твърди, че не уважаваш нашите традиции и…
— Майка ти ли? — прекъсна го Елица. — Ти си възрастен мъж, Александър! Имаш собствена глава на раменете си! Не виждаш ли как те манипулира?
— Не говори така за майка ми! — избухна Александър. — Винаги ми е желала само доброто!
— А обаждането до директора ми също ли беше за мое добро? — тихо попита Елица.
