– Ами поговори с него, – предложи Нели, – кажи му, че не само майка му има значение, а и ти с детето.
– Мислиш ли, че не съм говорила? – усмихна се Елица. – И говорих, и го уговарях, и виках.
А той все едно като развален грамофон: „Тя е възрастна! Трябва да ѝ се помага!“
– Честно казано, донякъде е прав – сви рамене Нели. – На родителите трябва да се помага. Но не за сметка на семейството!
– Обясни му го ти! – размаха ръце Елица. – Наскоро беше така: нощ е, спим си. Звъни майка му:
„Пламенче, сутринта трябва да полея насажденията, а ме боли гърбът!“
И този послушен син скочи в три часа през нощта, хукна при майка си, всичко поля там и чак после отиде на работа.
И от работа пак право при майка си – пак да полива и да се грижи за нея!
– Слушай, дали пък не става дума за друго? – попита Нели. – Ти с тъща си нямаш контакт, приятелки не сте. И тя към теб особено топло не се държи.
Ами ако там за твоя Пламен някоя хубавица се е появила и твоят Пламен ходи не при майка си…
– Глупости! – възкликна Елица.
Но мисълта заседна в главата ѝ:
„Много прилича на истина! Колкото и да обича един син майка си, такава отдаденост при положение че има семейство… А той толкова е изморен вечер, че по-скоро прилича на парче месо в леглото отколкото на мъж във всякакъв смисъл.
А ако там мама му стеле меко легло и до нас нищо не стига… той сигурно живее като цар!“
Елица нищо не каза на Нели за подозренията си. И на мъжа си също нищо не спомена. Реши сама да го хване натясно. Но да изскочи внезапно щеше да е върхът на глупостта:
„Ами ако той действително прекарва дните по градините?“
Затова Елица реши да замине с мъжа си при свекървата точно когато копаят картофите.
– Много работа има тогава; ще помогна и аз, а Васил с Николай ще учим на труд!
Каза това на съпруга си точно когато той вече почти беше седнал в колата да тръгва. Багажът беше подготвен предварително от Елица и тя събра момчетата за пет минути.
Пламен нямаше как да предупреди нито майка си, нито евентуалната бъдеща „потърпевша“!
По принцип Елица не очакваше топъл прием. Но такова откровено игнориране към себе си и децата дори тя трудно можеше да предположи.
Посрещнаха я със сухо:
– Е, здравей щом пристигна… – а после започна истински цирк-шапито във всичката му прелест.
Не, никакви чужди девойки нямаше в къщата. Дори следа от тях нямаше. Но Йорданка и Пламен сами играеха цял цирков спектакъл.
– Синко! Измий си ръчичките веднага ти нося кърпа! – тича през целия дом шейсетипетгодишната жена с кърпа само за да избърше ръчичките на синчето!
– Синко! Сложих ти вечерята; хайде бързо докато още е топло!
И почти го храни с лъжичката!
– Синко мой, ще ти сипя още от любимата ти супа борш! Я виж какъв слаб станал от умора!
