Но тогава към разговора на възрастните се присъедини четиринадесетгодишният Васил:
— Мама има страхотна фигура! Всички мъже от квартала я заглеждат, — каза той, вече започвайки да разбира нещо от женската красота. — А на баба ѝ е време да отслабне! Тя е три пъти по-голяма от мама!
И със същата непринуденост, като повика братовчед си, изтича навън.
— Какви противни деца! — изпусна Йорданка.
Елица се разсмя с глас, после погледна към съпруга си:
— А ти какво ще кажеш, Пламене?
Ако Пламен имаше какво да каже, предпочете да замълчи. Да застанеш между две любими жени не беше безопасно.
— Пламене, защо мълчиш? — обидено попита Йорданка. — Изпрати тази безделница на двора да копае картофи, а тези двамата глупаци сложи под домашен арест!
Кривата усмивка на лицето на Пламен говореше само едно: задава се буря и няма как да я избегне. Но той реши да направи крачка назад:
— Елица, а защо изобщо тръгна да си ходиш?
***
Читателят би могъл да си помисли, че с Пламен нещо не е наред в главата. Или може би още от дете има някаква диагноза. Ще ви разочаровам — напълно здрав и съвсем адекватен мъж на четиридесет и една години.
И се ожени навремето за прекрасната Елица по голяма любов. Синът им се роди именно от тази любов и Пламен го обожаваше.
Не започна да се интересува от него чак след три години, а както подобава на добър баща – още от самото му раждане!
Семейството живееше спокойно и мирно. Дори разводът на родната сестра на Пламен, след който нейният син почти постоянно живееше при тях, не развали хармонията.
Васил и Николай намериха общ език помежду си, разбираха се чудесно, играеха заедно и растяха.
Въпросът за второ дете беше повдиган няколко пъти, но така и угасна. И всичко беше сравнително добре.
Само че Пламен изпитваше огромна любов към майка си. И тичаше при първия ѝ зов.
— Нели, скоро ще започна да забравям как изглежда мъжът ми — оплакваше се Елица пред приятелката си. – Всички уикенди е там! Ако тръгне по-рано от работа – първо при майка си спира и чак после идва вкъщи!
— Майка му болна ли е? – попита Нели.
Нейната майка беше лежащ инвалид и тя прекрасно знаеше колко време изискват грижите.
— Аз съм болна в сравнение с нея! – отвърна Елица. – Живее в село само на три километра от града. А там има такива имоти, че някои помешчици биха ѝ завидели!
Само картофи е засадила върху два декара! А освен това има домати с краставици, цвекло и чушки, тиквички… всичко възможно!
— Продава ли ги? – попита Нели.
— За собствени нужди! – отсече Елица. – Та Пламен там е като вечния работник!
— Собствени зеленчуци — сви рамене Нели — добре е.
— Не знам — отвърна Елица. – Пламен досега нищо не е донесъл от майка си у дома. Аз самата не ходя там и нямам представа.
Само по думите му знам как двамата с майка му обработват всички тези ниви!
Проблемът е другаде: или е там през цялото време или спи у дома като пребит след тежък ден!
