— Бях заета с работа.
— Ясно. А следващия уикенд ще можеш ли? Там има още много работа.
Нели се втренчи в съобщението. Значи това е било само началото.
Вечерта Асен се прибра от работа уморен, но доволен.
— Изабела писа ли ти?
— Писа. Благодари за помощта. И веднага ни покани за следващия уикенд.
— Ето, виждаш ли, харесало им е как работим.
— Как ти работиш. Аз не съм била там.
— Нели, може би все пак да отидеш поне веднъж? За пред хората, да не разваляме отношенията.
— Асен, обясни ми още веднъж — с кого точно трябва да поддържам отношения? С жена, която съм виждала веднъж на нашата сватба?
— Ами със семейството.
— Аз се изморявам на работа не по-малко от теб. Да прекарвам редките уикенди в кал и мръсотия — не е моят стил.
Асен сви рамене и отиде да вечеря. Разговорът приключи без резултат, както обикновено.
Следващия уикенд Асен пак замина на вилата. Нели остана вкъщи и реши да не губи времето си напразно. Отдавна искаше да опита допълнителна работа в маркетплейси — онлайн продажба на стоки. Регистрира се в платформа, проучи популярните категории, свърза се с доставчици.
През уикенда успя да публикува първите обяви и получи няколко поръчки. Работата ѝ хареса — изискваше внимание към детайла, но носеше добри доходи.
Асен се върна вечерта в неделя — както винаги мръсен и уморен.
— Как е? Много ли свършихте?
— Обрахме цялата малина и касисa също. Още лехите с лук ги ополяхме. Изабела утре ще дойде за плодовете.
— Пак утре? А дадоха ли ви нещо?
— Дадоха ни бурканче миналогодишно сладко.
Нели кимна и продължи да работи на компютъра си.
— А ти какво правеше? — попита мъжът ѝ.
— Започнах допълнителна работа. Продавам стоки през интернет.
— Защо? Пари не ви стигат ли?
— Стигат ни. Но по-добре да използвам уикендите полезно, отколкото просто да седя без работа.
След месец допълнителната работа носеше стабилен доход. Нели установи контакти с доставчици, проучи търсенето, оптимизира процесите си. През юли успя да изкара допълнително двадесет хиляди лева.
Асен продължаваше всяка седмица да ходи на вилата през уикендите. Връщаше се уморен, понякога носеше зеленчуци или плодове. Но всичко това изчезваше веднага — свекървата взимаше за себе си, сестрите си или съседите си; за тяхното семейство оставаха трохи.
В началото на август Асен се прибра от вилата с голям кашон домати и краставици.
— Виж колко донесох! Изабела каза, че това е за мама!
Нели погледна кашона и се усмихна кисело:
— За мама? Значи утре всичко това ще замине при Венета?
— Ами… Да! Но все пак ще ни оставят нещо!
— Две краставици от цял кашон, който сам си набрал… Щедро!
— Нели, недей така! Все пак сме семейство…
— Какво семейство? Използват те като безплатна работна ръка и ти още благодариш!
Асен остави кашона на пода и отиде под душа; нямаше желание за разговор повече.
На следващия ден Венета дойде и прибра кашона със зеленчуците; на Нели и Асен останаха два домата и една краставица.
В средата на август свекървата покани младите на семейна вечеря; събраха се всички — Асен с Нели, Венета и дъщеря ѝ Полина със съпруга си.
На масата Венета разказваше колко добре вървят нещата във вилата при сестра ѝ:
– Реколтата тази година е отлична! Полина е страхотна – всяка седмица ходи там помага: по цял ден садене, поливане – всичко както трябва!
Нели вдигна глава от чинията:
– Полина ходи всяка седмица до вилата?
– Разбира се! Тя знае колко е важно семейството да си помага! А тук някой само знае как да стои в креслото…
Последните думи бяха очевидно насочени към Нели; Полина смутено се усмихна, а мъжът ѝ впери поглед в чинията си:
– Венета… а Полина получава ли нещо срещу труда си? – попита Нели тихо.
– Как така получава?! Тя не е наемен работник!
– Реколтата кой я взима после?
– На Изабела я даваме – нейният парцел е все пак!
– Тоест Полина работи безплатно върху чужда вила… а реколтата я взима собственичката?
– Какви ги говориш?! Това е помощ за семейството!
Нели стана от масата и хвана чантата си:
– Извинете ме… трябва вече да тръгвам към вкъщи…
– Къде тръгваш?! Вечерята още не е свършила!
– Достатъчно хапнах… И достатъчно чух…
Нели излезе от апартамента без да чака реакцията на другите; навън изкара телефона си и извика такси.
Асен се прибра късно вечерта – разстроен:
– Защо така рязко тръгна?! Мама много се засегнала…
– И какво като?!
– Нели… тя няма лошо предвид… Просто така са свикнали всички – помагат…
– Не всички помагат! Всички бачкат без пари… а реколтата я взима една-единствена Изабела!
– Но това все пак е семейство…
– Асене… семейство значи всички имат полза от общото дело! Когато едни само бачкат… а други само прибират резултата – това вече му казват експлоатация!
Мъжът замълча малко… после въздъхна тежко:
– Може би имаш право… Но какво правим тогава?
– Нищо особено: ходиш ако толкова държиш – но мен повече недей ме каниш!
През уикенда Асен пак замина към вилата; през това време Нели обработваше голяма поръчка онлайн: подготви пратките за изпращане и подписа договор с нов доставчик; през август допълнителната й работа донесе още двадесет и две хиляди лева – общо четиридесет хиляди доход извънредно за два месеца.
