— А как трябва? Тя ясно каза — няма да се навежда за чужди краставици. Такива са днешните съпруги.
— Мамо, Нели работи много. Уморява се.
— Всички работят и се уморяват. Но преди жените подкрепяха мъжете си, а не се противопоставяха на семейните задължения.
Асен се прибра у дома разстроен.
— Мама е разстроена. Казва, че си я обидила.
— С какво съм я обидила? С това, че отказах да работя безплатно?
— С това, че отказа да помогнеш на семейството.
— Асен, кое семейство? Кога за последно видя леля си?
Асен се замисли.
— На сватбата ни. Преди три години.
— Именно. За три години нито веднъж не е звъннала, не е попитала как сме. А сега изведнъж има нужда от помощ — и вече сме семейство.
— Но мама моли.
— Моли заради нея. Не за себе си, а за сестра си. Какво общо имаме ние?
— Не знам… Може би наистина й е трудно сама.
В петък вечерта Асен стегна чантата си.
— Ще отида сам. Не искам да натъжавам мама.
— Добре. Отивай.
— Нямаш нищо против?
— Против какво? Възрастен човек си, сам решаваш как да прекараш уикенда си.
— А ти какво ще правиш?
— Ще работя. Имам важен проект с краен срок в понеделник.
Асен целуна жена си и излезе. Нели остана сама, но почувства облекчение — нямаше нужда да убеждава никого или да разваля почивните си дни.
В събота сутринта Асен замина с майка си на вилата при леля му. Нели се захвана с работа — трябваше да подготви презентация за голям клиент. Прекара пред компютъра до обяд, после приготви нещо леко за хапване и продължи със задачите си.
Около четири часа й се обади мъжът й.
— Здрасти! Как вървят нещата?
— Добре съм, работя още. А при вас как е?
— Уморих се… От сутринта плевим лехите, после загърляхме картофите… Вода носихме за поливане — кладенецът е далече и е тежко…
— А леля ти и майка ти какво правеха?
— Седяха на сянка и обсъждаха съседите. Казват, че вече са на възраст за тежка работа…
— Ясно… Поне ви дадоха ли нещо за ядене?
— Дадоха — варени картофи с краставици… Мама каза: това било почерпката от вилата…
— Богато…
— Нели, може ли утре все пак да дойдеш? Още много работа остана, а сам ми е трудно…
— Асене, вече ти обясних — това не е моята вила…
— Но семейството…
— Какво семейство? Леля ти дори не ме поздрави като ти подаде телефона…
— Тя е стеснителна…
— Или просто не ме смята за човек… По-вероятното според мен…
Разговорът приключи сухо. Нели се върна към работата си, но настроението й беше развалено.
В неделя сутринта отново позвъни Венета:
– Нели, размисли ли? На Асен му е тежко самичък – а работа има още цял ден!
– Не съм размислила…
– Защо така упорстваш? Помощ трябва!
– Венета, помощ трябва на вашата сестра – аз нямам нищо общо с това…
– Как така нямаш? Ти си жена на моя син!
– И какво означава това?
– Че трябва да подкрепяш семейството!
– Подкрепям – подкрепям Асен и вас… Но чужди хора не съм длъжна да подкрепям!
– Чужди?! Как смееш?!
– Венета… Вашата сестра ми е чужд човек – непознати сме един на друг… Никога не сме общували… Защо трябва аз да работя заради нея?
– Защото нормалните жени така правят!
– Нормалните жени правят много неща… Но бачкането по чужди вили определено не влиза в задълженията им…
Венета пак затвори телефона ядосано… Нели усещаше – конфликтът само набира сила…
Асен се прибра вечерта в неделя – целият кален и изморен:
– Е? Свършихте ли много работа?
– Доста… Целият двор оплевихме; картофите загърлихме; лехите поляхме… Утре леля ще идва да бере първата реколта…
– Утре?! А кога берете вие?!
– Не берем! Мама каза: „Това вече нас не ни касае.“
Нели погледна внимателно мъжа си:
– Значи два дни сте бачкали без пари – а реколтата ще вземе леля ти?!
– Еми… Да! Това все пак е нейна вила…
– Асене… Разбираш ли колко ви използват?!
– Как така използват?!
– Много просто: безплатна работна ръка два дни! Даже като хората ви нахраниха ли поне?!
– Мамооо… Айде стига де! Семейство сме все пак…
– Какво семейство?! Леля ти поне „благодаря“ каза ли ви?!
Асен замълча замислен:
–– Не каза… Май беше притеснена…
–– Или го приема напълно естествено…
На следващия ден Венета разказваше на колежките в офиса колко неблагодарна снаха има:
–– Представете си! Помолих я малко помощ за сестрата – отказала категорично! Казала: „За чужди краставици няма гръб да навеждам.“
–– А сестра ви болна ли е? – попита една от служителките…
–– Не бе – здрава жена! Просто няма време за вилата…
–– А реколтата кой взема тогава?
–– Сестрата естествено – нейният парцел e!
–– Ми тогава сама или някой друг да плати!
Венета сви устни недоволно – такъв обрат разговорът явно ѝ хареса още по-малко…
У дома междувременно Нели получи съобщение от непознат номер:
„Тук Изабела – сестрата на Венета… Исках само много да благодаря на мъжа Ви! Страшно помогна…“
Нели учтиво отвърна:
„Ще предам! Асен винаги помага с радост.“
„А Вие защо не дойдохте? Венета казваше че Ви кани.“
